Магическо кралство за продан. Продадено

— Не мога! — открито му се присмя тя. — Няма как да ги стигна!

Той я дръпна за мантията побеснял.

— Ти си ги пратила там — ти можеш да ги върнеш обратно!

Тя доволно се хилеше.

— Не мога, самозванецо! Щом веднаж са отишли в Абадон, те са извън моята власт! В капана са!

Той я пусна и отстъпи назад, опитвайки се да дойде на себе си. Трябваше да го предвиди! Не биваше да допусне това! Напразно се взираше наоколо из сенчестата поляна. Тресеше се от ярост и възмущение. Какви ли не възможности му минаваха през ума, но той бързо ги отхвърляше.

Отново се обърна към Нощната сянка.

— Ти ще отидеш в Абадон и ще ги доведеш! — заповяда й той триумфиращо.

Тя се усмихваше почти в екстаз.

— Не мога да сторя нито едното, нито другото, самозванецо! Магията ми не действа в Абадон! Там ще бъда безпомощна като тях!

Тя се разсмя пресилено.

— Няма откъде да се влезе там, глупако! Абадон е забранено място! Малцина…

Толкова се бе увлякла в триумфа си, че последните й думи направо й се изплъзнаха от устата. Прехапа устни на мига, но вече беше късно. Бен дръпна полите на дрехата й.

— Малцина ли? Кои са тези малцина? Кой, освен демоните, може да иде там? Ти ли? — тя клатеше безмълвно глава. — Кой тогава, по дяволите? Казвай!

Тя потръпна и се вкамени, сякаш се бе хванала на въдица, забита дълбоко в плътта й. Отговорът й прозвуча едва ли не като стон.

— Страбо!

— Драконът ли! — ето че започваше да разбира. Той я пусна и отстъпи встрани. — Драконът! — обърна се и дойде по близо. — А защо драконът може да влезе, а ти — не?

Нощната сянка вече не успяваше да сдържа яростта си.

— Неговата магия е с по-обхватна от моята, стига по далеч…!

И е по-могъща, довърши наум Бен онова, която тя нямаше сили да признае. Той се почувства отпаднал, целия плувнал в пот, смазан от изтощение. Напълно логично. Той бе срещнал първо Страбо в края на мъглите, все още в границите на вълшебния свят. Това значи, че би могъл да проникне и в Абадон.

Можеше да вземе и Бен.

Едва не се усмихна. Това внезапно съвпадение на обстоятелства беше направо шокиращо. Възнамерявал бе да използва Йоския прашец, само за да прогони дракона от Ландовър, което щеше и да е без друго доста трудно и опасно. А ето че трябваше да си послужи с Йоския прашец, за да принуди Страбо да го заведе в Абадон, където бяха неговите приятели и после да изведе всички обратно. Задачата бе огромна и трябваше да я изпълни без да знае как и без ничие напътствие. Трябваше да го направи сам. Ала и дума не можеше да става да се откаже. Уилоу, Куестър, Абърнати, Буниън и Парснип многократно бяха рискували живота си за него. Не само кралството, но и моралът изискваха и той да направи същото.

Погледна вещицата в очите. Те изразяваха нескрито задоволство.

— Ти се закле да ме унищожиш, Нощна сянко, ала аз трябва да те унищожа — яростно прошепна той.

Филип и Сот се бяха измъкнали иззад масата и лекичко го дърпаха за панталоните.

— Можем ли вече да си вървим, ваше величество? — попита Филип.

— Можем ли да си тръгнем оттук, ваше величество? — повтори Сот.