Магическо кралство за продан. Продадено

— Родителите ти вече ги нямаше, Ани. А когато загубих и теб, беше ми твърде тежко да идвам тук.

— Трябваше да пазиш тази къща, Бен, щеше да бъдеш щастлив тук. На това място ние отново можехме да бъдем заедно — тя бавно поклати глава. — Можеше поне да идваш да я виждаш, но ти не дойде нито веднъж и все още не идваш. Чакам те да дойдеш, но ти не идваш. Толкова ми липсваш, Бен. Имам нужда да бъдеш до мен, въпреки че не мога да те докосна, нито да те прегърна както някога. Но се чувствам облекчена, когато те чувствам близко… — тя тръгна по пътеката. — В града не мога да направя така, че да ме виждаш, Бен. Там човек нищо не вижда, аз не обичам града. Щом трябва да съм дух, то предпочитам да обитавам селото, където всичко е свежо и зелено. Ала и тук не е хубаво, когато тебе те няма.

— Прощавай, Ани — смутено се извини той. — Никога не съм и помислял, че е възможно да те видя отново. Щях да идвам, ако знаех, че си тук.

Тя се усмихна.

— Едва ли, Бен. Аз вече не означавам много за теб. Дори и сегашното ти идване е случайно. Зная какво правиш. Духовете виждат по-добре от живите. Зная, че предпочете да ме напуснеш и да отидеш в един друг свят, където аз ще си остана само спомен, зная за момичето, което си срещнал. Тя е много красива — и те обича.

— Ани! — той едва не протегна ръка към нея, въпреки предупреждението. Сдържа се с усилие. — Ани, аз не обичам това момиче, обичам теб. Винаги съм те обичал. Напуснах, защото не можех да живея без теб! Реших да не загубя поне каквото бе останало от мен!

— Но нито веднъж не дойде да ме потърсиш, Бен — настояваше тя. Гласът й бе тих и изпълнен с болка. — Отказа се от мен и ето че сега аз те загубих завинаги. Отиде в онзи друг свят и вече никога няма да си те върна отново. Не мога да идвам при тебе там, не мога да те имам близо до себе си, както сега, а това ми е необходимо, Бен. Дори и един дух се нуждае от близостта на онези, които обича.

Бен усещаше, че не може повече да владее чувствата си.

— Но аз още мога да се върна, Ани. Има начин за това. Не съм длъжен да остана в Ландовър.

— Бен — прошепна тя. Кафявите и очи бяха тъжни и пусти. — Ти вече не принадлежиш на този свят, предпочете да го напуснеш. Не можеш да се върнеш. Зная, че си говорил с Майлс Бенет. Той ти каза истината. Минаха десет години, Бен. Ти нямаш къде да се завърнеш. Всичко, което имаше на времето, е изгубено — твоята собственост, положението ти във фирмата, мястото ти в съда, всичко. Ти направи своя избор преди десет години и сега трябва да приемеш факта, че е късно да го промениш. Не можеш да се върнеш обратно.

Бен напразно се опитваше да отвърне. Но това беше лудост! Нима бе възможно? Изведнъж той изтрезня. Ами ако не се случваше, ами ако беше част от илюзията, за която подозираше — един трик на мъглите и вълшебния свят, който не беше реален. Подобна чудовищна възможност го накара да онемее. Та нали Ани изглеждаше толкова реална! Как бе възможно да е илюзия?

— Тате?

Той се обърна. Едно дете стоеше на десетина стъпки от него, в сянката на огромна ябълка. Това беше момиченце на не повече от две годинки. Малкото му личице бе пълно копие на лицето на Ани.