Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Хари и Рон се присъединиха към тълпата, която се беше събрала около обявата и изчакаха реда си да напишат имената си отдолу. Рон точно вадеше перото си за да се запише след Хърмаяни, когато Лавендър се промъкна зад него, закри очите му с ръце и изписка:
— Познай кой е, Уон-Уон?
Хапи се обърна и видя, че Хърмаяни се забърза нанякъде, настигна я, тъй като нямаше никакво желание да стои при Рон и Лавендър, но за негова изненада, Рон също ги настигна съвсем скоро след прохода, ушите му ярко червени и с омърлушена физиономия. Без да каже дума, Хърмаяни ускори крачка и се изравни с Невил.
— Така, Отпътуване. — каза Рон, с тон, който ясно показваше, че не желае Хари да коментира станалото преди малко. — Ще бъде забавно, нали?
— Не знам. — каза Хари. — Може би е по-добре, когато го правиш сам, на мен не ми хареса особено, когато Дъмбълдор ме взе с него.
— Забравих, че вече си го правил… Аз по-добре да изкарам изпита от първия път. — каза Рон нетърпеливо. — Фред и Джордж успяха.
— Чарли се провали, обаче, нали?
— Да, но Чарли е по-голям от мен. — Рон разпери ръце, все едно е горила, — така че Фред и Джордж не го коментираха особено… не и пред него, във всеки случай.
— Кога можем да държим същинския изпит?
— Когато станем на седемнадесет. Това значи март за мен!
— Да, но няма да можеш да Отпътуваш тук, в замъка…
— Няма значение. Всеки ще знае, че мога да Отпътувам, стига да искам.
Рон не беше единственият, който се вълнуваше при мисълта за Отпътуването. През целия ден се говореше доста за предстоящите уроци, да можеш да изчезваш и пак да се появяваш по своя воля беше голяма работа.
— Колко готино ще бъде когато и ние ще можем просто да… — Шиймъс разпери пръсти, за да покаже изчезване. — Братовчед ми Фърдис го прави само за да ме ядоса, само почакай когато ще мога да го правя и аз. Няма да има и един миг спокойствие…
Отнесен в мисли за това щастливо бъдеще, той замахна прекалено ентусиазирано с пръчицата си, така че вместо да се получи фонтанче чиста вода, което беше обект на днешния урок по Вълшебства, той произведе силна струя, която рикушира от тавана и уцели лицето на професор Флитуик.
— Хари вече е Отпътувал. — каза Рон на Шиймъс, след като професор Флитуик се изсуши с едно замахване на пръчицата и наказа Шиймъс да пише „Аз съм магьосник, а не бабун, размахващ тояга“ — Дъм… ъ, някой го е завел. Паралелно Отпътуване, нали се сещаш.
— Уау! — прошепна Шиймъс, и заедно с Дийн и Невил си наведе главата още малко, за да чуе какво беше чувството, когато Отпътуваш. През целия ден Хари беше обкръжен от шестокурсници, които го караха да го описва отново и отново. Всички те изглеждаха привлечени, а не отблъснати, когато им каза колко е неудобно и той все още отговаряше на подробните им въпроси в 8 без 10, когато му се наложи да излъже, че има да връща книга в библиотеката, за да може да избяга за своя урок с Дъмбълдор.
Лампите в кабинета на Дъмбълдор бяха запалени, портретите на предишните директори похъркваха леко в рамките си, а Мислоемът вече беше на бюрото. Ръцете на Дъмбълдор бяха от двете му страни, дясната все така черна и изгорена, както преди. Никак не изглеждаше по-добре и Хари се зачуди, за стотен път, какво беше причинило такова сериозно нараняване, но не попита. Дъмбълдор беше казал че ще му каже някога, но във всички случаи, сега имаше други теми за обсъждане. Но преди Хари да успее да каже каквото и да е за Снейп и Малфой, Дъмбълдор проговори:
— Чувам, че си срещнал Министъра на Магията около Коледа?
— Да. — каза Хари. — Той не беше много доволен от мен.
— Не е. — въздъхна Дъмбълдор. — Не е много доволен и от мен. Трябва да се опитваме да не се поддаваме на нашия anguish, Хари, но продължавай.
Хари се ухили:
— Той искаше да кажа на магьосническия свят, че Министерството се справя чудесно.
Дъмбълдор се усмихна:
— Това беше идея на Фъдж. По време на последните му дни на служба, когато се опитваше отчаяно да се задържи на поста си, той искаше да се види с теб, надявайки се, че ще му дадеш подкрепата си.
— След всичко, което Фъдж направи миналата година? — каза Хари ядосано. — След Ъмбридж?
— Казах на Корнелиус, че няма шанс, но идеята не отмря дори когато той напусна кабинета. Часове след назначението на Скримджър ние се срещнахме и той настоя да му уредя среща с теб…
— Значи за това сте се скарали! — възкликна Хари. — Това го пишеше в Магьоснически Вести.
— Дори Вестите понякога уцелват истината. — каза Дъмбълдор. — Дори само по случайност. Да, това беше причината за спора ни. Но изглежда, че Руфъс е намерил начин да те срещне, в края на краищата.