Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Така че министерството прибра Морфин. Те нямаха нужда да го разпитват, нито да използват елексир на истината — той си призна за убиствата още на място, давайки детайли, които само убиецът би могъл да знае. Той беше горд, че е убил тези мъгъли, казваше, че е чакал своя шанс всичките тези години. Той предал магическата си пръчка, за която веднага било доказано, че е използвана за убийството на семейство Ридъл и се предаде да бъде отведен в Азкабан без борба.
Единственото нещо, което го безпокоеше, беше че пръстенът на баща му е изчезнал.
— Той ще ме убие, за дето съм го загубил. — беше казал на хората, дошли да го заловят. — Той ще ме убие, за дето съм загубил пръстена. — И това, както изглежда, беше последното нещо, което той изобщо някога е казвал. Той прекара остатъка от живота си в Азкабан, тъжейки по изгубеното наследство на Марвало и после беше погребан вътре в затвора, до другите бедни души, които си бяха отишли между стените му.
— Значи Волдемор е откраднал магическата пръчка на Морфин и я е използвал? — попита Хари, намествайки се на стола си.
— Точно така. — каза Дъмбълдор. — Нямаме никакъв спомен, който да ни покаже това, но аз мисля, че можем да сме доста сигурно какво се е случило. Волдемор е приспал чичо си, взел е неговата пръчица и е отишъл през долината до „голямата къща от другата страна на пътя“. Там той е убил човека, който е изоставил вещерската му майка, също така и своите мъгълски баба и дядо, отмъщавайки така на бащата, който никога не го е искал. После се е върнал в колибата на Гаунт, направил е сложна магия, която да вкара фалшив спомен в паметта на чичо му, оставил е магическата пръчица на Морфин до собственика й, който по това време е бил в безсъзнание, взел е древния пръстен и си е тръгнал.
— И Морфин никога не е осъзнал, че не той ги е убил?
— Никога. — каза Дъмбълдор. — Той направи, както казах, пълно и изчерпателно признание.
— Но той е имал този истински спомен през цялото време!
— Да, но трябваше доста да се потрудя, за да го измъкна от него, — каза Дъмбълдор, — а защо му е на някой да се рови в мозъка на Морфин, след като той вече е признал, че е виновен за престъплението? Както и да е, успях да си осигуря посещение в килията на Морфин в последните седмици на живота му. По това време аз се опитвах да открия колкото мога повече за миналото на Волдемор. Беше ми много трудно да взема този спомен. И когато видях какво съдържа, се опитах да го използвам, за да освободя Морфин от Азкабан, но преди Министерството да реши какво да прави, Морфин умря.
— Но как е възможно Министерството да не разбере, че Волдемор е сторил всичко това на Морфин? — ядоса се Хари. — Той е бил под възрастта, на която се разрешава да се правят магии, не е ли така? Мислех си, че могат да засичат такава магия!
— Прав си — те могат да засекат магията, но не и кой я прави. Ако си спомняш, ти беше обвинен от Министерството за Hover Charm, но то в действителност беше направено от…
— Доби. — промърмори Хари, спомняйки си за онази несправедливост. — Така че ако си под разрешената възраст, но правиш магия в къщата на възрастен магьосник или вещица, Министерството няма да разбере?
— Те няма да могат да кажат кой е направил магията. — каза Дъмбълдор, усмихвайки се леко на недоумението, изписало се върху лицето на Хари. — Те разчитат на родителите магьосници да следят за изпълнението на заповедта от младите, докато са между стените им.
— Но това са глупости! — възкликна Хари. — Вижте какво се случи тук, вижте какво се случи с Морфин!
— Съгласен съм. — каза Дъмбълдор. — Какъвто и да е бил Морфин, той не заслужаваше да умре така, както умря, обвинен за убийства, които не е извършил. Но става късно, а аз искам да видиш и другия спомен, преди да се разделим…
Дъмбълдор извади още едно кристално шишенце от вътрешния си джоб и Хари замълча, спомняйки си, че директорът беше казал, че това е най-важният спомен, който някога е събирал. Хари забеляза, че съдържанието се оказа трудно за изливане в Мислоема, като че ли се беше сгъстило малко, дали спомените също се разваляха?
— Това няма да отнеме много време. — каза Дъмбълдор, след като успя да изпразни шишенцето. — Ще сме се върнали преди да си се усетил. Още веднъж влизаме в Мислоема…