Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— О, разбира се, това са поверителни неща, не бих желал да ги разгласяваш… не, не… и всъщност има ли някакво значение, дали ти си „Избраният“ или не?
Хари трябваше да обмисли това известно време, преди да отговори:
— Не зная какво всъщност имате пред вид, г-н Министър.
— Е, разбира се, за теб това има огромно значение. — каза със смях Скримджър. — Но за магическата общност като цяло… всичко това е само нагласа, нали? Важното е това, в което хората вярват.
Хари не каза нищо. Той си помисли, че смътно вижда накъде отива разговорът, но нямаше намерение да помага на Скримджър да стигнат дотам. Сега гномчето под рододендрона ровеше в корените му за червеи и Хари бе вперил очи в него.
— Нали разбираш, хората вярват, че ти си „Избрания“. — каза Скримджър. — Смятат те за истински герой — какъвто ти, разбира се, наистина си, Хари, избран или не! Колко пъти вече си се изправял срещу Онзи-който-не-бива-да-се-назовава? Е, така или иначе — продължи той, без да дочака отговор, — работата е там, че ти си символ на надеждата за мнозина, Хари. Идеята, че има някой, който може да е в състояние, който може даже да е предопределен да унищожи Онзи-който-не-бива-да-се-назовава — е, естествено, това повдига духа на хората. И аз не мога да не чувствам, че след като веднъж осъзнаеш това, ти би могъл да сметнеш за свой, хм, почти дълг да застанеш редом с Министерството, като подпомогнеш всички.
Гномчето току-що бе успяло да хване един червей. Сега то го дърпаше с всичка сила, опитвайки се да го измъкне от замръзналата почва. Хари остана мълчалив толкова дълго, че Скримджър каза, гледайки ту него, ту гномчето:
— Забавни малки човечета, нали? Но какво ще кажеш ти, Хари?
— Не разбирам какво точно искате. — каза бавно Хари. — Да застана редом с Министерството… какво значи това?
— О, ами нищо особено затруднително, повярвай ми. — каза Скримджър. — Ако например те виждат от време на време да влизаш и излизаш от Министерството, това би създало нужното впечатление. И, разбира се, докато си там, би имал добрата възможност да поговориш с Гауейн Робърдс, моят заместник като Началник на Щабквартирата на аврорите. Долорес Ъмбридж ми е казвала, че лелееш стремежа да станеш аврор. Е, това би могло да се уреди много лесно…
Хари усети под лъжичката му да кипва гняв. Значи, Долорес Ъмбридж все още бе в министерството, нали?
— Значи така. — каза той, сякаш просто искаше да изясни някои неща, — Вие бихте желали да давам вид, че работя за Министерството?
— Това би подпомогнало всички да помислят, че ти имаш по-голямо участие, Хари. — каза Скримджър с облекчение, че Хари е приел така бързо. — „Избраният“, нали разбираш. Всичко е за това, да дадем на хората надежда, усещане, че стават интересни неща…
— Но ако аз постоянно тичам напред-назад из Министерството. — каза Хари, все така полагайки усилия да поддържа любезен тон, — тогава не би ли изглеждало, че одобрявам това, което Министерството върши?
— Е, — каза Скримджър, смръщвайки се леко — ами, да, до известна степен затова бихме искали…
— Не, не мисля, че това ще стане. — каза любезно Хари. — Виждате ли, аз не харесвам някои от нещата, които Министерството върши. Затварянето на Стан Шънпайк например.
За момент Скримджър не проговори, но изражението му мигновено стана студено.
— Не бих очаквал да разбереш. — каза той, без да успее да прикрие гнева в гласа си така успешно, както Хари. — Времената са опасни и трябва да се вземат някои мерки. Ти си шестнайсетгодишен…
— Дъмбълдор е много по-стар от шестнайсет, а също не харесва това, че Стан трябва да лежи в Азкабан. — каза Хари. — Вие превръщате Стан в изкупителна жертва, точно както искате да превърнете мен в талисман.
Те се погледнаха, продължително и втренчено. Най-накрая Скримджър проговори, без да влага в гласа си престорена топлота:
— Разбирам. Ти предпочиташ — подобно на своя герой, Дъмбълдор — да се разграничиш от Министерството?
— Не искам да ме използват. — каза Хари.
— Някои биха казали, че е твой дълг да бъдеш използван от Министерството!
— Да, а други могат да кажат, че е Ваш дълг да проверявате, дали хората наистина са смъртожадни, преди да ги тикнете в затвора. — каза Хари, чийто гняв вече се надигаше. — Вие правите като Барти Крауч. Вие никога не правите нещата, както трябва, нали? Или ще имаме Фъдж, който се прави, че всичко е мирно и тихо, докато убиват хора под носа му, или пък Вас, тикайки не когото трябва в затвора и опитвайки се да се преструвате, че сте накарали „Избрания“ да работи за Вас!
— Значи, ти не си „Избраният“? — каза Скримджър.