Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Дъмбълдор се изправи и Хари видя, че отново държи малко кристално шишенце, пълно с блестящ, перлен спомен.
— Бях голям късметлия да събера този. — каза той, след като изсипа сияещата течност в Мислоема. — Което ще видиш и сам, след като го преживеем. Да започваме?
Хари пристъпи до каменната купа и се наведе, докато лицето му не потъна под повърхността на спомена. Той почувства познатото усещане на пропадане през нищото и тогава се приземи върху мръсен каменен под, почти в пълен мрак.
Трябваха му няколко секунди, за да разпознае мястото. През това време Дъмбълдор се приземи до него. Къщата на семейство Гаунт сега беше по-разнебитена, отколкото Хари я помнеше. Таванът беше покрит с паяжини, подът с мръсотия, плесенясала храна беше разпръсната по масата сред бъркотията от неизмити съдове. Единствената светлина идваше от една единствена трепкаща свещ, сложена в краката на човек с коса и брада, толкова прораснали, че Хари не можеше да види нито очите, нито устата му. Той се беше проснал в стол до огъня и за момент Хари се зачуди дали не е мъртъв. Но тогава се почука силно на вратата и човекът оживя, вдигна магьосническата си пръчица в дясната си ръка и къс нож в лявата.
Вратата се отвори. Там, на прага, държейки старомодна газена лампа, стоеше момче, което Хари веднага разпозна — висок, блед, тъмнокос и красив — юношата Волдемор.
Волдемор се огледа и тогава видя човека в стола. За няколко секунди те се гледаха, после мъжът се изправи, карайки празните бутилки в краката му да извънят и се залюля към вратата.
— ТИ! — изкрещя той. — ТИ!
И се отправи към Ридъл с пиянска походка, размахвайки магьосническата си пръчка и ножа си.
— Спри.
Ридъл проговори на змийски език. Човекът се блъсна в масата, събаряйки съдините, които се разбиха на земята. Той се вгледа в Ридъл. Последва дълго мълчание докато те се изучаваха един друг. Мъжът проговори пръв:
— Ти го говориш?
— Да, говоря го. — каза Ридъл. Той влезе навътре в стаята, оставяйки вратата да се затвори след него. Хари не можа да се сдържи да не се възхити на пълната липса на страх у Волдемор. Лицето му изразяваше само отвращение и, може би, разочарование.
— Къде е Марволо? — попита той.
— Умря. — каза другият. — Умря преди години, нали така?
Ридъл се наежи:
— Кой си ти тогава?
— Аз съм Морфин, не е ли така?
— Синът на Марволо?
— Разбира се, че съм…
Морфин отмести косата от мръсното си лице, за да види по-добре Ридъл и Хари забеляза, че носеше пръстена с черния камък на дясната си ръка.
— Помислих си че си мъгълът. — прошепна Морфин. — Много приличаш на онзи мъгъл.
— Кой мъгъл? — попита Ридъл остро.
— Този мъгъл, по който си падаше сестра ми, този мъгъл, който живее в голямата къща от другата страна на пътя. — каза Морфин и почти се строполи на пода между тях. — Изглеждаш точно като него. Ридъл. Но той сега е по-стар, нали? Той е по-стар от теб, сега като се замислих…
Морфин изглеждаше леко замаян и се олюляваше, все още стискайки ъгъла на масата за подкрепа.
— Той се върна, така е. — добави той с глупаво изражение.
Волдемор гледаше към Морфин все едно обмисляше възможните си ходове. Той се приближи още малко и каза:
— Ридъл се е върнал?
— Ами да, той я напусна, така й се пада като се ожени за мъгъл! — каза Морфин, свличайки се отново на пода. — Ограби ни преди да избяга… къде е огърлицата, хм, къде е огърлицата на Слидерин?
Волдемор не отговори. Морфин пак изпадаше в състояние на безпомощен гняв, той размаха ножа и изкрещя:
— Обезчести ни, обезчести ни малката мръсница! И кой си ти, идваш тук и питаш всичките тези въпроси? Всичко свърши, не е ли така? Свръши…
Той погледна настрани, треперейки леко и Волдемор се приближи. Когато го направи се появи неестествена тъмнина, която затъмни лампата му и свещта на Морфин, затъмни всичко… Пръстите на Дъмбълдор се впиха в рамото на Хари и те се върнаха обратно в настоящето. Меката златиста светлина в кабинета на Дъмбъдор раздразни очите на Хари след тази нетърпима тъмнина.
— Това ли е всичко? — пита Хари. — Защо всичко потъмня, какво стана?
— Защото Морфин не помни нищо от този момент нататък, — каза Дъмбълдор, приканвайки Хари да седне отново на мястото си. — Когато се събудил на следващата сутрин, той лежал на земята, съвсем сам. Пръстенът на Марволо бил изчезнал.
През това време в селото Литъл Хенглътън една слугиня тичала по главната улица, крещейки че има три трупа на земята в приемната на голямата къща: Том Ридъл старши, майка му и баща му.
Мъгълските власти бяха обркани. Доколкото знам, и до днес те нямат идея как са умряли семейство Ридъл, защото Авада Кедавра обикновено не оставя никаква следа… Изключението седи пред мен. — добави Дъмбълдор, кимайки към белега на челото на Хари. — Министерството, от друга страна, веднага разбра, че става дума за магьосническо убийство. Те също така знаеха, че доказан мъгъломразец живее от другата страна на долината, мъгъломразец, който вече е бил в затвора веднъж, за нападение срещу един от убитите хора.