Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Мисля, че казахте, че това така и така няма значение? — каза Хари с горчив смях. — Не и за Вас, във всеки случай.
— Не биваше да казвам това. — каза бързо Скримджър. — Беше нетактично…
— Не, беше искрено. — каза Хари. — Едно от малкото искрени неща, които ми казахте. Вас не Ви е грижа, дали ще живея или ще умра, но много Ви интересува да Ви помогна да убедите всички, че печелите войната срещу Волдемор. Не съм забравил, г-н Министър…
Той вдигна десния си юмрук. Там, белеейки се върху студената му ръка, стояха белезите, които Долорес Ъмбридж го бе принудила да издълбае в собствената си плът: „Няма да лъжа“.
— Не си спомням да сте тичал да ми помогнете, когато се опитвах да кажа на всички, че Волдемор се е завърнал. Миналата година Министерството не искаше толкова ревностно да бъдем приятели.
Стояха в мълчание, ледено като земята под краката им. Гномчето най-после бе успяло да измъкне червея си и сега щастливо го смучеше, облегнато на най-долните клонки на рододендроновия храст.
— Какво прави Дъмбълдор? — попита рязко Скримджър. — Къде ходи, когато отсъства от „Хогуортс“?
— Нямам представа. — отвърна Хари.
— А ако знаеше, нямаше да ми кажеш, — каза Скримджър, — нали?
— Не, нямаше. — отговори Хари.
— Е, добре, ще трябва да видя, дали не мога да науча по друг начин.
— Можете да опитате. — каза безучастно Хари. — Вие обаче изглеждате по-умен от Фъдж, така че аз бих помислил, че сте си взели поука от грешките му. Той се опита да се намеси в „Хогуортс“. Може би сте забелязал, че той вече не е министър, но Дъмбълдор все още е директор. Ако бях на Ваше място, щях да оставя Дъмбълдор на мира.
Проточи се дълго мълчание.
— Е, за мен е ясно, че той е поработил върху теб много добре. — каза Скримджър със студен и твърд поглед зад очилата с телени дръжки, — ти си изцяло човек на Дъмбълдор, нали, Потър?
— Да, такъв съм. — каза Хари. — Радвам се, че изяснихме това.
И като обърна гръб на министъра на магията, той закрачи обратно към къщата.
17. Смущаващ спомен
По-късно следобед, няколко дена след Нова Година, Хари, Рон и Джини се наредиха до огнището в кухнята, за да се върнат в Хогуортс. Министерството беше осигурило тази еднопосочна връзка, за да могат учениците да се върнат бързо в училището. Само госпожа Уизли беше там да се сбогува с тях, тъй като господин Уизли, Фред, Джордж, Бил и Фльор бяха на работа. Госпожа Уизли избухна в сълзи в момента на раздялата. Всъщност, напоследък се искаше много малко, за да се разплаче, тя ту започваше, ту спираше откакто Пърси изкочи от къщата на Коледа с очила, омазани с пащърнак (за което вина имаха и Фред, и Джордж, и Джини).
— Не плачи, мамо, — каза Джини, потупвайки я по рамото, когато госпожа Уизли се разхлипа на рамото й, — всичко е наред…
— Да, не се тревожи за нас, — каза Рон, позволявайки на майка си да го целуне по бузата, — или за Пърси. Той е такъв загубеняк, нищо особено не е станало, нали така?
Госпожа Уизли зарида дори повече когато прегърна Хари.
— Обещай ми, че ще се грижиш за себе си… стой далеч от неприятностите…
— Аз винаги го правя, госпожо Уизли, — каза Хари, — харесвам тихия живот, познавате ме.
Тя му даде една мокра целувка и се отдръпна:
— Бъдете добри, всички вие…
Хари стъпи в зеления пламък и изкрещя „Хогуортс!“. Хвърли последен поглед на кухнята на семейство Уизли и насълзеното лице на госпожа Уизли преди пламъците да го погълнат, във вихъра той видя замъглено други магьоснически стаи, които изчезнаха от погледа му преди да може да ги разгледа, след това въртенето се забави и спря напълно в камината в кабинета на професор Макгонагъл. Тя повдигна поглед от работата си, когато той излезе от огнището.
— Добър вечер, Потър. Опитай се да не цапаш много килима.
— Няма, професоре.
Хари си намести очилата и се опита да си оправи косата, когато Рон пристигна. Когато дойде и Джини, тримата излязоха от кабинета на Макгонагъл и потеглиха към кулата на Грифиндор. Хари погледна през прозорците, покрай които минаваха, слънцето вече залязваше, а земята беше покрита с по-дълбок сняг, отколкото имаше в градината на Хралупата. В далечината можеше да види как Хагрид храни Бъкбийк пред колибата си.
— Мехурчета! — каза Рон уверено, когато стигнаха до Дебелата Дама, която изглеждаше по-бледа от обикновено и подскочи от силния му глас.
— Не. — каза тя.
— Какво искаш да кажеш с „не“?
— Има нова парола. — каза тя — и моля ви, не крещете.
— Но ние не бяхме тук, от къде бихме могли да…?
— Хари! Джини!
Хърмаяни се втурна към тях с зачервено лице, облечена с мантия, шапка и ръкавици.