Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
Настана болезнена тишина. После Пърси каза доста вдървено:
— Весела Коледа, мамо.
— О, Пърси! — каза г-жа Уизли и се хвърли в прегръдките му.
Руфъс Скримджър спря на вратата, подпрян на бастуна си и се усмихна, наблюдавайки тази трогателна сцена.
— Трябва да ни извините за това нахлуване. — каза той, когато г-жа Уизли погледна към него, засияла и бършейки очите си. — Бяхме с Пърси в околността — работа, нали знаете — и той не устоя на желанието да намине и да ви види всички.
Но Пърси не показа никакво желание да поздрави някого другиго от семейството. Стоеше прав като ръжен и гледаше неловко, взирайки се над главите на останалите. Г-н Уизли, Фред и Джордж го наблюдаваха с каменни лица.
— Моля Ви, влезте, седнете, г-н Министър! — развълнува се г-жа Уизли, оправяйки шапката си. — Вземете си малко пуйка, или пудинг… имам пред вид…
— Не, не, скъпа Моли. — каза Скримджър. Хари предположи, че бе попитал Пърси за името и преди да влязат в къщата. — Не искам да се натрапвам, аз изобщо нямаше да съм тук, ако Пърси не искаше толкова много да ви види…
— О, Пърс! — каза г-жа Уизли през сълзи, надигайки се да го целуне.
— Ние ще надзърнем само за пет минути, така че аз ще се поразходя из двора, докато се видите с Пърси. Не, не, уверявам ви, че не искам да се намесвам! Е, ако някой иска да ми покаже очарователната ви градина… А, този млад човек е свършил, защо не се поразходи с мен?
Настроението на масата се промени осезаемо. Всички погледи се преместиха от Скримджър към Хари. Изглежда никой не намери за убедителна преструвката на Скримджър, че не знае името на Хари, нито пък намери за естествено, че именно той трябваше да бъде избран да придружи министъра в градината, след като чиниите на Джини, Фльор и Джордж бяха също празни.
— Да, добре. — каза Хари в настъпилата тишина.
Той не се подлъга от всичките приказки на Скримджър, че уж случайно били в околността, че Пърси искал да види семейството си. Сигурно истинската причина за идването им бе това, че Скримджър искаше да говори насаме с Хари.
— Всичко е наред — каза тихо той, докато минаваше покрай Лупин, който се беше надигнал от стола си. — Няма нищо. — добави той, когато г-н Уизли отвори уста да каже нещо.
— Чудесно! — каза Скримджър, правейки път на Хари да излезе преди него. — Само ще се разходим в градината и с Пърси ще си ходим. Продължавайте, моля!
Хари прекоси двора към обраслата, покрита със сняг градина на семейство Уизли, а Скримджър леко накуцваше до него. Хари знаеше, че е бил началник на щабквартирата на аврорите; изглеждаше жилав и кален в битки, много различен от пълния Фъдж с неговото бомбе.
— Очарователно. — рече Скримджър, спирайки до оградата на градината и оглеждайки снежната ливада и неразличимите растения. — Очарователно.
Хари не каза нищо. Знаеше, че Скримджър го гледа.
— Много отдавна искам да се срещнем. — каза Скримджър след малко. — Знаеше ли това?
— Не. — каза истината Хари.
— О, да, от много време. Но Дъмбълдор много те пазеше. — каза Скримджър. — Естествено, разбира се, това е естествено след всичко, което ти е минало през главата… Особено онова, което се случи в министерството…
Той почака Хари да каже нещо, но Хари не пожела, така че той продължи:
— Надявах се на някаква възможност да поговорим още откакто встъпих в длъжност, обаче Дъмбълдор — съвсем разбираемо, както казах — предотвратяваше това.
Хари пак не каза нищо, изчаквайки.
— Слуховете, които се разпространяваха! — каза Скримджър. — Е, разбира се, и двамата знаем, как се изкривяват тези истории… всички тези слухове за пророчеството… за теб, че си „Избраният“…
Приближаваха се към причината, помисли Хари, поради която Скримджър беше тук.
— Предполагам, че Дъмбълдор е обсъждал тези неща с теб?
Хари се замисли, чудейки се дали трябва да излъже, или не. Погледна малките гномски стъпки навсякъде из цветните лехи и разровения участък, отбелязващ мястото, където Фред беше хванал гномчето, носещо сега поличка на балерина на върха на коледната елха. Накрая, той избра истината… или част от нея.
— Да, обсъждали сме ги.
— Нали, нали… — каза Скримджър. Хари можеше да види с крайчеца на окото си, че Скримджър го поглежда косо, затова се направи, че е много заинтригуван от някакво гномче, което току-що си бе подало главата изпод един замръзнал рододендрон. — И какво ти каза Дъмбълдор, Хари?
— Съжалявам, но това засяга само нас. — каза Хари. Той се стараеше да говори възможно най-любезно и тонът на Скримджър също беше безгрижен и приятелски, когато отвърна: