Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Той се разрида.
— Погледни се! Не си остарял дори и с ден! А виж ме мене — впиянчена стара отрепка… — той захлупи глава и жилите на врата му се опънаха под яката на ризата. — Знаеш ли какво остана от мене — един труп, ето това съм аз. Само заемам място — младоците се чудят как да ме изритат през вратата! — той отново изхлипа. — И някой ден ще го направят, Док. Ще ме изритат от собствения ми офис…
Той беше напълно смазан. Бен изпита болка, като гледаше как старият му приятел е рухнал. Искаше му се да пристъпи напред, да отиде до него, но не можеше да направи нито крачка.
— Майлс… — опита да каже нещо Бен.
— Върви си, Док — прекъсна го Майлс със свито гърло и безпардонно му посочи вратата. — За тебе няма място тук. Цялата ти собственост бе отдавна отнета. Ти си мъртъв човек, Док. Махай се по дяволите!
Майлс стремително се махна от рецепцията и се завтече по коридора към офиса си. Бен остана като закован на мястото си, после хукна след него. Когато Майлс стигна до своя офис, вратата се затвори пред лицето на Бен. Той натисна дръжката и пристъпи вътре.
Мъгли преминаха пред лицето му…
После изчезнаха. Озова се в ябълкова градина с дръвчета, натежали от плод. Зелените треви нежно се олюляваха в летния ветрец и във въздуха се носеше аромат на орлови нокти. В далечината се виждаше пасбище, обградено с широк бял парапет, където пасяха коне. Яхърите бяха наблизо, а едно обширно ранчо от тухли и боядисан чам бе кацнало горе на сенчестия хълм.
Той се обърна шокиран, вече разбрал, че Майлс, офисът, асансьорът — всичко бе изчезнало. И наистина беше. От него нямаше и следа. Дали си ги бе представил? Дали всичко не бе плод на неговото въображение? Ужасният сблъсък с Майлс още кънтеше в съзнанието му и споменът за него жестоко се врязваше в паметта му. Дали не си бе представил всичко това?
Погледна облеклото си. Спортният костюм и маратонките бяха сменени от къси панталонки, риза с къс ръкав и мокасини.
Какво ставаше, за бога?
Той се опитваше с всички сили да овладее страха, който го бе обхванал, и да потърси опора в здравия смисъл. Питаше се дали не бе направил скок във времето. Струваше му се, че не, но може би си въобразяваше. Може би всичко беше илюзия, колкото и реална да изглеждаше. Възможно бе мъглите да са затъмнили разума му, вълшебният свят да го бе подвел, може би въобще не се беше премествал в пространството.
Но ако не беше се премествал и всичко е само илюзия, какво беше това пред очите му?
— Бен?
Обърна се и видя Ани. Тя изглеждаше точно, каквато я помнеше — дребно очарователно момиче с големи кафяви очи, чип нос и дълга до раменете кестенява коса. Беше облечена в бяла лятна рокля, с воали на кръста и раменете. Кожата й бе бледа, осеяна с лунички. Въздухът наоколо й потрепваше под лъчите на обедното слънце.
— Ани? — прошепна той, невярващ на очите си.
— Боже мой, Ани, наистина ли си ти?
Тя се усмихна с нейната естествена момичешка усмивка, каквато му отправяше винаги, когато забелязваше нещо особено в израза му, и той веднага разбра, че наистина е тя.
— Ани — повтори той и сълзи бликнаха от очите му.
Приближи към нея, почти ослепен от сълзи, но тя тутакси вдигна ръце в знак на предупреждение.
— Не, Бен, не ме докосвай! Не се опитвай да ме докоснеш — отстъпи тя и Бен спря объркан.
— Вече не съм жива — прошепна Ани и нейните очи също се наляха със сълзи. Опита се да се усмихне през сълзите. — Аз съм само дух, Бен. Образ на твоя спомен. Опиташ ли се да ме докоснеш, ще изчезна.
Той застана отново пред нея, напълно объркан. — Какво… какво тогава правиш тук, щом си дух? Тя весело се разсмя и на него му се стори, че никога не я е губил.
— Бен Холидей, както винаги твоята памет е избирателна. Нима не си спомняш това място — погледни наоколо. Не знаеш ли къде се намираме?