Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Жозефин погледна календара в кухнята и зачеркна с черен флумастер двете следващи седмици. Беше 15 април, момичетата се връщаха на 30, което означаваше две седмици писане на книгата. Две седмици, четиринайсет дни с поне десет часа работа на ден. Може и дванайсет, ако пие повече кафета. Току-що се бе върнала от „Карфур“, беше се запасила солидно. Накупи само готови храни, консерви, кутии, пакети. Нарязан хляб за сандвичи, бутилки вода, нескафе, разнообразни десертчета, тъпкани с витамини, кисели млека, шоколад. Имаше доста да пише всеки ден, за да завърши навреме.
Когато Антоан й предложи да вземе момичетата за Великден, тя се поколеба. Притесняваше я мисълта да ги изпрати в Кения под надзора само на Милен. Ами ако отидеха прекалено близо до крокодилите? Говори с Шърли и тя й предложи: „Бих заминала с тях, ще взема и Гари... Мога да отсъствам две седмици, нямам часове, нямам спешни поръчки и обожавам пътуванията и приключенията! Питай Антоан дали е съгласен.“ Антоан каза „да“ и снощи Жозефин закара на летище „Роаси“ момичетата, Шърли и Гари.
Да си определи часове за работа. Да не изпуска времето. Да се храни между две глави. Да пие много кафе. Спокойно ще подреди бележките и книгите си на кухненската маса, без да се опасява, че ще пречи някому. И ще пише, ще пише...
За начало да скицира декора.
Къде да се развие действието? В мъгливия север или някъде на слънце?
На слънце!
Село в Южна Франция близо до Монпелие. През XII век Франция наброява дванайсет милиона жители, Англия - само милион и осемстотин. Франция е разделена на две: кралството на Плантагенетите начело с Хенри II и Алиенор; и на Луи VII, крал на Франция и баща на бъдещия Филип Опост. Простият прав палешник на плуга е заместен с по-усъвършенстван и реколтата е по-богата. Мелниците са заместили хромела. Хората се хранят по-обилно, по-разнообразно и детската смъртност намалява. Търговията се развива по тържищата и панаирите. Парите са влезли в обращение и стават все по-желани. В градовете търпят евреите, но не ги обичат. И тъй като християните нямат право да дават пари срещу лихва, евреите играят ролята на банкери. Най-често на лихвари. Имат интерес от хорското нещастие, затова са мразени. Задължават ги да носят жълта звезда.
Във висшето общество единствената ценност на жената е нейната девственост, която тя дарява в деня на брачната церемония. За бъдещия съпруг тя е детеродната утроба. За раждане на момчета. Той не проявява любовта си към нея. Както поучава църковният закон: който обича жена си с пламенна любов, се смята за прелюбо-деец. Затова много жени искат да се оттеглят в манастир. През XI и XII век броят на манастирите се увеличава.
„Създаването на деца в брака е позволено, но сладострастието, присъщо на развратниците, е осъдително“ - проповядва свещеникът. Свещеникът, тази важна фигура! Той създава законите. Дори кралят му се подчинява. Ако е излязла от дома си без придружител и бъде изнасилена, девойката не може да се омъжи и всички я сочат с пръст. Банди от младежи, шайки от воини без водачи, рицари без замъци, без господари и без армии кръстосват страната на шир и длъж, търсят свежа плът или старци, които да ограбят. Време на жестоко социално насилие.
На Флорин всичко това й е пределно ясно. Тя не желае да е от жените, дето ги водят към олтара като на заколение. Въпреки че рицарската любов се лее от баладите на трубадурите, в нейното село никой не говори за любов. Отвори ли се приказка за сватба, казват, че младият рицар иска „да се задоми, да вземе жена и да има земя“. Тя отказва да е предмет. Предпочита да се отдаде на Господа.
Флорин започваше да придобива облик. Жозефин си я представяше ясно: висока, руса, снажна, с бяла като сняг кожа, красива дълга шия, зелени бадемовидни очи със смолисточерни мигли, високо изпъкнало чело, възхитителен тен, изписана уста с розови устни, румени бузи, къдрава коса, захваната с широка избродирана лента и спусната на масури покрай лицето. Наред с всички други съвършенства ръцете й са като от слонова кост, нежни, с дълги тънки пръсти с лъскави нокти. Ръце на аристократка.
Не като моите, помисли си Жозефини погледна унило ноктите си с неизрязани кожички.
Родителите й са разорени благородници, жинеят в разнебитена къща, в която свири вятърът и нахлува дъждът. Те мечтаят да си възвърнат загубения блясък чрез брака па единствената си дъщеря. Принадлежат към бита на селото и на града. Живея т в град, но се издържат от оскъдните приходи от земите си. Останали са им само кон, каруца, вол, няколко кози и овце. Обаче голям гоблен с герба им краси стената на стаята, в която се събират вечер край огъня.