Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Държат я заключена у дома. Майка й, баща й, прислугата не я изпускат от очи. Уединената и мълчаливо вършена домакинска работа ще прогони нелепите бълнувания от главата на малката лудетина. Държат я далеч от прозорците, които са под постоянно наблюдение, защото крият опасности за моминската добродетелност. Отворени към улицата, скрити зад щорите, те позволяват най-страшните волности. От прозореца се гледа, завързва се разговор, шпионира се.
Славата на Флорин стига до Гийом Дългата сабя. Той изразява желание да я види. Майка й я забулва с бродиран воал и безброй дрънкулки, за да не се забележи обръснатата й глава.
Срещат се. Гийом Дългата сабя е заслепен от безмълвната красота на Флорин и от фините й прекрасни ръце. Прави й предложение. Флорин е длъжна да се подчини. Тя решава, че това ще бъде първата й крачка към смирението.
Сватбата. Гийом прави голяма сватба. Заповядал е да издигнат огромен подиум с маси, на които петстотин души гуляят и се веселят в продължение на осем дни. Мястото е украсено с гоблени, скъ- -по обзавеждане, оръжия, източни тъкани. В разлати купи горят благовония. Над главите на гостите е опънато огромно светлосиньо покривало, избродирано с гирлянди от зеленина и рози. Поставката за съдовете е изработена от сребро с ажурни украси. Подът е застлан със зелени клонки. В кухните се трудят петдесет готвачи и помощници. Поднесените ястия са безчет. Младоженката носи диадема, украсена с паунови пера, на цена колкото пет-шест годишни заплати на майстор зидар. Тя прекарва целия сватбен ритуал със сведен поглед. Подчинила се е. Дала е обет пред Господ да бъде добра съпруга. Ще изпълни дадената дума.
„Тук - си казва Жозефин - ще опиша първите дни от живота на младоженката Флорин. Първата й брачна нощ!“ Тези жени, още деца, оставяни в ръцете на грубите воини, които нямали никаква представа за женските копнежи... Тя трепери, защото е само по риза. „Може би Гийом ще е нежен... ще видя дали да го опиша така, че да буди симпатия у читателя!“ Докато е женен за Флорин, Гийом Дългата сабя преуспява и става още по-богат. Как? Трябва да го обмисля...
Втория съпруг, тя го...“
На вратата се звънна. Никак не й се отваряше. Кой ли идва да й досажда? На пръсти отиде до вратата и погледна през шпионката. Ирис!
- Отвори, Жо, отвори. Аз съм, Ирис.
Жозефин неохотно отвори. Ирис се разсмя.
- Как си облечена! Като слугиня.
- Ами... Работя...
- Идвам само да видя докъде си с книгата ми и как е нашата героиня.
- Обръсна си главата - измърмори Жозефин, която с удоволствие би обръснала главата на сестра си.
- Искам да прочета! Искам да прочета!
- Слушай, Ирис, не знам дали... Много съм заета.
- Няма да се заседавам, обещавам. Само минавах оттук.
Отидоха в кухнята и Ирис се наведе над екрана. Зачете се. Мобилният й телефон звънна и тя отговори. „Не, не, не ми пречиш, при сестра ми съм. Да! В Курбвоа! Представяш ли си! Взех си компас. И паспорта! Ха, ха, ха! Не! Наистина ли? Разказвай... Това ли казал! А тя, тя какво?“
Жозефин кипна. Не само ми пречи, но и спира насред четенето, за да бъбри по телефона. Тя издърпа лаптопа от ръцете на сестра си, прониза я с поглед.
- Оо! Трябва да затварям, Жозефин ме застреля с поглед! Ще ти звънна по-късно. - Ирис щракна капачето на телефона си. - Сърдиш ли се?
- Да. Сърдя се. Първо, идваш без предупреждение, прекъсваш ме, докато работя, после прекъсваш четенето, за да говориш с някаква кретенка и да ми се подиграваш! Ако не те интересува какво ^ пиша, не идвай да ми пречиш, ясно?
- Мислех, че ще ти помогна с мнението си.
Жозефин почувства как отново я изпълва спокойствие.
До момента, в който Ирис се усмихна и заяви:
- Чудесна идея е да си обръсне главата... Страхотно попадение! Жозефин не отвърна. Нямаше търпение да продължи романа си,
само това я интересуваше.
- Да си отивам вече, нали?
- Но без да ми се сърдиш?
- Разбира се... Напротив, радвам се, че вземаш нещата толкова присърце.
Ирис си взе чантата, мобилния, целуна сестра си и си тръгна, оставила подире си ухание на парфюм.
Жозефин се облегна на входната врата, пое си дъх и се върна в кухнята. Искаше да продължи, но се отказа - нищо не й хрумваше. Изкрещя ядно и отвори вратата на хладилника.
- Татко, крокодилите ще ме изядат ли?