Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Антоан стисна здраво малката ръчичка на Зое, за да я успокои. Крокодилите няма да я изядат. Само не бива да се приближава до тях и да ги храни. Тук не е зоологическа градина и няма пазачи. Просто трябва да внимава, нищо повече.
Бяха завели Зое на разходка покрай водните площи, в които плуваха крокодилите. Той искаше да й покаже къде работи, с какво се занимава. За да убеди самия себе си, че е имал сериозна причина да дойде чак тук. Не беше забравил съвета на Жозефин: „Отдели време за Зое, не оставяй Ортанс да те обсеби.“ Когато пристигнаха снощи, Шърли, Гари и момичетата бяха уморени от пътуването и топлината, но възбудени от мисълта, че ще видят „Кроко Парк“, морето, лагуната, кораловите рифове. Шърли бе купила пътеводител за Кения и в самолета им го прочете от кора до кора. Вечеряха на верандата. Милен изглеждаше щастлива, че има компания. Цял ден не излезе от кухнята, за да направи хубава вечеря. За пръв път, откакто беше в Кения, Антоан се почувства щастлив. Щастлив, че е с дъщерите си. Щастлив, че е отново в семейна среда. Милен и Ортанс, изглежда, се разбираха чудесно. Ортанс обеща на Милен да й помага да продава козметиката. „Значи ще те гримирам и ти ще си нещо като жива реклама, само внимавай да не подлудиш китайците!“ Ортанс направи гримаса на отвращение. „Много са дребни, слаби, много жълти, аз харесвам истинските, мускулестите мъже!“ Антоан слушаше, смаян от самочувствието на дъщеря си. Гари опипа бицепсите си. Беше стигнал до петдесет лицеви опори, сутрин и вечер. „Още малко усилия, джудже, и ще видим!“ Шърли помръкна. Не понасяше да наричат сина й джудже.
Сутринта Зое влезе в стаята им, без да почука. Татко й направи знак да не вдига шум и двамата отидоха да се поразходят.
Вървяха мълчешком. Антоан показваше на Зое различните уреди и приспособления в парка. Назоваваше птиците и дърветата. Беше се погрижил да я намаже с крем против изгаряне и бе сложил на главата й широкопола шапка да я предпазва от слънцето. Тя прогони една муха и въздъхна.
- Татко, нали няма да останеш дълго тук?
- Все още не знам.
- Като убиеш крокодилите и като ги сложиш в кутии или направиш от тях чанти, ще можеш да си тръгнеш, нали?
- Ще се появят други на тяхно място. Ще се народят малки...
- А малките, и тях ли ще ги убиеш?
- Ще се наложи...
- Дори и бебетата?
- Ще изчакам да пораснат... Или няма да изчакам, ако си намеря друга работа.
- Предпочитам да не изчакваш. А крокодилът кога става голям?
- На дванайсет години...
- Значи няма да ги чакаш! Нали, татко?
- Когато стане на дванайсет години, си избира женска и отива да живее на друга територия.
- Значи нещо подобно на нас.
- Нещо подобно, права си. Майката крокодилка снася петдесетина яйца и ги мъти три месеца. Колкото по-висока е температурата в гнездото, толкова повече мъжки крокодилчета ще се родят. Е, това не е като при нас.
- Значи тя ще има петдесет бебета!
- Не, защото някои ще умрат още в яйцето, други ще бъдат изядени от хищниците. Мангусти, змии, други животни. Те дебнат и когато майката отсъства, идват да претърсват гнездото.
- А след като се родят?
- Мама крокодилка ги взема много нежно с муцуната си и ги пуска във водата. Придружава ги в продължение на месеци, понякога една-две години, за да ги пази, но те сами си намират храна.
- Това са прекалено много деца, как се грижи за всичките?
- Деветдесет и девет процента от крокодилчетата умират в ран-на възраст. Такъв е законът на природата...
- А майката, на нея мъчно ли й е?
- Тя е наясно със закона... затова се бори за оцелелите бебета.
- Ама сигурно й е мъчно. Изглежда добра майка. Прави големи усилия. Като мама, и тя прави големи усилия заради нас. Много работи...
- Имаш право, Зое, майка ти е страхотна.
- Тогава ти защо си отиде?
Тя беше спряла, бе вдигнала шапката си и го гледаше сериозно.
- Няма да разбереш. Когато сме деца, мислим, че животът е прост, логичен, но като пораснем, виждаме, че е нещо по-сложно... безкрайно много обичам майка ти, обаче...
Той не знаеше какво да каже. И той си задаваше същия въпрос като Зое: защо беше напуснал дома си? Щом онази вечер след ресторанта, като доведе момичетата, изпита желание да остане с Жозефин. Да си легне, да заспи и животът да продължи както по-рано, спокоен и приятен.
- Сигурно е сложно, след като дори ти не можеш да го обясниш... Аз не искам никога да пораствам! Щото ще имам само неприятности. Или пък да порасна, но да не ставам възрастна...
- Точно в това е проблемът, скъпа моя: да се научи човек как да стане и възрастен, и добър човек едновременно. Нужни са години, докато се научи, а понякога така и не се научава... Прекалено късно разбира, че е извършил някаква глупост.