Жълтите очи на крокодилите
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Жълтите очи на крокодилите». Краткое содержание книги:
Историята започва от една такава вечер край огъня...
Вечер край огъня в малко градче в Лквитания през XII век.
„Трябва да измисля име на градчето.“ Привечер близки и съседи си ходят на гости. Една вечер по време на такова събиране на баби, дядовци, деца, внуци, братовчеди и братовчедки научават, че граф Дьо Кастелно се е завърнал от кръс тоносния поход. Гийом Дългата сабя е благородник храбър, богат и красив.
„Тук е мястото да опиша Гийом..
Златните му къдрици искрят на слънцето и воините му го разпознават в разгара на сраженията по развятата като знаме грива. Кралят го е отличил и му е дарил земи, които Гийом е прибавил към своите графски владения. Има много красив замък, за който овдовялата му майка се е грижила в негово отсъствие, както и обширни плодородни земи. Търси си жена и всички се мъчат да отгатнат името на бъдещата графиня. Тъкмо тази вечер е избрала Флорин, за да съобщи на родителите си, че е решила да отиде в манастир, в ордена на бенедиктинките.
„Значи започвам от тази вечерна сцена и насъбралите се около огъня.“ Флорин изчаква подходящ момент, за да говори с майка си. Не, с баща си... Да натежи неговата дума.
Виждаме ги как чистят грах, кърпят дрехи, остъргват цвеклото, всеки върши нещо полезно. Но и разговарят. Приказват си за обичайните неща, обсъждат последните разправии в града (мъжете, обвинени в двуженство, фермерката, затрила новороденото си дете, свещеникът, който се навърта покрай девойките... ), шегуват се, въздишат, отварят приказка за овцете, житото, заболелия вол, вълната, дето трябва да се разчепква, лозето, семената, които трябва да се купят; после разговорът се прехвърля на вечните теми: селскостопанските постройки за поправяне, децата за женене, многото данъци, честите бременности...
„Така преминавам към майката на Флорин.“ Алчна, безсърдечна жена, интересчийка - за разлика от бащата, по-скоро простодушен добряк, но под чехъл.
Флорин се опитва да привлече вниманието на баща си и да вземе участие в разговора. Напразно. Децата нямат право да говорят, когато не ги питат. Ритуалът изисква Флорин да направи лек поклон, преди да заговори с родителите си. Затова тя мълчи и чака сгодния миг, в който ще може да се включи в разговора. Някаква възрастна леля мърмори, че вместо за тези дреболии по-добре да говорят за великите неща. Флорин вдига поглед към нея с надежда, че лелята ще заговори за Господ и тогава тя ще каже. Напразно! Никой не обръща внимание на старата леля и Флорин запазва мълчание. Най-сетне господарят на дома, комуто всеки дължи уважение, се обръща към дъщеря си с молба да му донесе лулата.
1
Ще изчакаме. Само ми дай името и телефона и аз ще имам грижата за него (англ.). - Б. пр.
„Както когато бях малка! Аз носех лулата на баща ми. Мама му забраняваше да пуши вътре. Той излизаше на балкона и аз го следвах по петите. Той ми показваше звездите и ми казваше имената им...“
Бащата на Флорин пуши вкъщи - Флорин му тъпче лулата. И му съобщава за намерението си. Майка й чува и категорично възразява. И дума да не става, тя ще се омъжи за граф Дьо Кастелно!
Флорин упорства, че Господ е нейният избраник. Баща й заповядва да се прибере в стаята си и да насочи вниманието си към първата Божа заповед: почитай баща си и майка си.
Флорин се оттегля.
„Сега описвам стаята й: раклите, завесите, столовете и табуретките, леглото.“ Раклите и сандъците имат много заключалки. Който държи ключовете на сандъците, се радва на голямо доверие в семейната йерархия. След като гостите се разотиват, от стаята си Флорин чува родителите й да си говорят в съседната стая. Майка й обича да се оплаква: „Нямам какво да облека, ти ме пренебрегваш. .. Еди-коя си е по-хубаво облечена от мен, друга е по-уважава-на, станала съм за посмешище...“ Тя хленчи непрекъснато, а съпругът й мълчи. Тази вечер обаче говорят за нея. Всяка девойка от добро семейство меси хляба, оправя леглата, мие, готви, плете, шие и бродира кесии за пари. Всички решения се вземат от родителите, а тя е длъжна да им се подчинява.
„Тя ще се омъжи за Гийом Дългата сабя - повтаря майка й, - аз няма да отстъпя.“
Баща й мълчи.
На другата сутрин Флорин слиза в кухнята и бавачката й губи съзнание. Майка й притичва и припада на свой ред! Флорин си е
обръснала главата и упорито повтаря: „Няма да се омъжа за Гийом Дългата сабя, искам да отида в манастир.“
Майка й се съвзема и я заключва в стаята й.
Всички са възмутени, силят се упреци и наказания. Отнемат й ключовете от сандъците с дрехите й, лишават я от свобода, натир-ват я в кухнята, окъсана и опърпана като последно слугинче. Флорин е много красива. Флорин е прекрасна. По неин адрес не плъзват никакви клюки, свещеникът е категоричен. Тя се изповядва три пъти седмично. Ще стане идеална съпруга. Окуражени, родителите й се надяват тя да има сполучлив брак.