Жълтите очи на крокодилите

Затвори външната врата и първо се разсмя. „Трябва да опиша тази сцена - си каза - и да я включа в книгата. Не знам точно на кое място, но знам, че изживях чудесен момент, когато емоцията на героя задвижва действието. Прекрасно е, когато действието идва отвътре, когато не е изкуствено привнесено... „

Седна на компютъра и започна да пише.

През това време Милен Корбие тъкмо влизаше в стаята си в хотел „Ибис“ в Курбвоа. Антоан бе направил резервация на името на господин и госпожа Кортес, нещо, което преди година щеше страхотно да я впечатли, а сега й беше съвсем безразлично. Едва успя да пъхне ключа в ключалката, толкова много се беше се натоварила. Бе обиколила всички големи супермаркети, за да се снабди с евтина козметика. От няколко седмици в ума й се въртеше идеята да научи китайките от „Кроко Парк“ да използват грим и да завърти бизнес с козметика. Да купува от Франция фон дьо тен, туш за мигли, лак за нокти, сенки за очи и пудра, червила всякакви и да ги продава там с печалба. Направи й впечатление, че когато беше гримирана, китайките вървяха подире й, шепнеха си зад гърба й и я питаха на неправилен английски как да се снабдят с червено, зелено, синьо, розово, с кремаво, бежово-розово, с „какао за миглите“. Сочеха с пръст очите, миглите, устните, кожата на Милен, хващаха я за ръката, за да помиришат крема й за тяло, докосваха косата й, мачкаха я, възклицаваха от вълнение. Милен ги гледаше, слаби и жалки в прекалено широките шорти, с груба кожа, сивкав тен, уморени лица. Бе забелязала, че са луди за гримове, за кутийките, на които пише „Раш“ или „Маде ш Ргапсе“. Бяха готови да й платят висока цена за тях. Така се роди идеята й да отвори салон за красота в „Кроко Парк“. Щеше да им предлага почистващи маски и разкрасяващи процедури, да им продава донесените от Париж козметични продукти. Щеше да изчисли цените внимателно, за да покрива пътните разноски, а и да е на печалба.

Повече не можеше да разчита на Антоан. Той затъваше ден след ден. Започна да пие. Превърна се в кротък примирен алкохолик.

Ако не вземеше нещата в свои ръце, скоро щяха да останат без пукната пара. Тази вечер отиде да се види с жена си и дъщерите си. Може би щеше да се стресне. Жена му изглеждаше симпатична. Свястна жена. Работлива. Не се оплакваше.

Милен остави торбите на голямото легло, отвори празна пътническа чанта и започна да ги нарежда в нея. Всъщност, продължи мисълта си тя, няма смисъл да се хленчи, така нищо няма да се оправи, човек се самосъжалява, вайка се за миналото време, а то не може да се върне, тогава какъв е смисълът? Отново преброи пакетите, записа на лист купените количества от всеки продукт и цена-та, която беше платила. „Забравих да взема парфюми! И шампоани оцветители! И лак за коса! Карай! - си каза. - Няма страшно, ще купя утре или при следващото идване. А и като за начало нека е по-скромно...“

Съблече се, извади нощницата си от куфара, разопакова сапуна, оставен в банята, и взе душ. Нямаше търпение да се върне в Кения и да отвори салона.

Заспа, изреждайки разни имена: „Парижка красота“, „Парижки шик“, „Парис Бюти“, за миг се уплаши: какво ще прави, ако нещата не потръгнат, беше изтеглила всичко от банковата си сметка, вече нямаше никакви пари. Потърси в тъмното дърво, за да чукне, и заспа.