Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
Хората искат да се вписват в средата си и от много старание понякога вършат неописуеми глупости. Внезапно тя се зачуди: дали така бе станало и тук? Например Ханс Фасте — понеже май че той беше източникът им от групата на Бублански — им пускаше информация, понеже това беше неговата задача, пък и искаше да си натрупа дивиденти в тайната полиция, а пък Рагнар Улуфсон се грижеше Хелена Крафт да бъде осведомена и за най-дребната подробност, понеже тя беше неговият началник и той искаше да си постели на меко, а после… е, може би Хелена Крафт предаваше информация на още някого, понеже и тя искаше да бъде прилежна и да се изперчи. Но на кого би могла да докладва? На шефа на Кралската полиция, на правителството или на някоя чуждестранна разузнавателна служба, в такъв случай за предпочитане американска или английска, която навярно от своя страна…
Габриела прекъсна размислите си и отново се зачуди дали просто не беше излязла от релси. Изпитваше усещането, че няма доверие на групата си, помисли си също, че макар и тя да желаеше да покаже, че работи съвестно, не бе необходимо да го прави като колегите си от тайната полиция. Искаше само Аугуст Балдер да бъде жив и здрав и вместо лицето на Хелена Крафт, видя пред себе си очите на Ерика Бергер. Тогава се втурна в стаята си и извади своя блекфон, телефона, който имаше навика да използва за разговорите си с Франс Балдер.
Ерика отново беше излязла, за да може да говори необезпокоявано, та сега се намираше пред книжарница „Сьодер“ на „Йотгатан“ и се чудеше дали не бе сторила някоя глупост. Габриела Гране обаче се бе аргументирала така, че Ерика нямаше никакъв шанс да се отбранява, и това навярно му беше лошото да разполагаш с твърде интелигентни приятелки. Четат ти мислите.
Габриела не просто се беше досетила каква работа имаше за нея Ерика, но я беше и убедила, че изпитва морална отговорност и за нищо на света няма да издаде скривалището, независимо в какъв разрез можело да се окаже това с нейната професионална етика. Носела вина, така каза, ето защо искала да помогне, та сега щяла да даде ключовете за своята вила в Ингарьо и да се погрижи едно описание на пътя да бъде качено на криптирания линк, който Андрей Зандер бе създал, следвайки инструкциите на Лисбет.
По-нататък на „Йотгатан“ един просяк рухна на плочите и две торби с пластмасови бутилки се пръснаха по тротоара, та Ерика побърза да се притече на помощ. Само че мъжът почти веднага се изправи на крака и не желаеше съдействие, така че тя му се усмихна меланхолично и продължи нагоре към вестника.
Когато отново влезе в редакцията, Микаел изглеждаше съвсем изтерзан. Косата му стърчеше, ризата му висеше разпасана. Отдавна не го беше виждала в такова състояние. При все това не се разтревожи. Когато очите му блеснеха по този начин, вече бе невъзможно да го спреш. Навлязъл бе в онази абсолютна съсредоточеност, в която щеше да живее, докато не разнищи историята до дъно.
— Намери ли скривалище? — попита той.
Тя кимна.
— Може би ще е най-добре да не издаваш повече. Трябва да си остане достояние на възможно най-малко хора — продължи той.
— Звучи разумно. Но да се надяваме, че решението на проблема ще се окаже краткосрочно. Не ми харесва идеята Лисбет да отговаря за момчето.
— Може да са си от полза един на друг, кой знае.
— Какво каза на полицията?
— Твърде малко.
— Сега не е удачно да потуляме разни неща.
— Не, на практика.
— Лисбет може би ще е склонна да оповести нещо, та да се поуспокоиш малко.
— Не ми се ще да я притискам с каквото и да било точно сега. Безпокоя се за нея. Може ли да помолиш Андрей да я попита дали да не закараме там някой лекар?
— Ще го направя. Но чуй…
— Да…
— Всъщност започвам да вярвам, че тя постъпва правилно — каза Ерика.
— Защо го казваш така внезапно?
— Защото и аз си имам своите източници. Точно сега полицията не изглежда да е най-сигурното място — заяви тя и се отправи с решителна стъпка към Андрей Зандер.
Глава 19.
Вечерта на 22 ноември
Ян Бублански беше сам в кабинета си. Ханс Фасте най-сетне си бе признал, че през цялото време е информирал тайната полиция, и без дори да слуша оправданията му, Бублански го отстрани от разследването. Макар обаче така да се сдоби с допълнителни доказателства, че Ханс Фасте е ненадежден кариерист, много му беше трудно да си представи, че момчето е изнесло информация и на престъпни елементи. На Бублански му беше трудно да повярва, че някой изобщо би го сторил.