Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Но Вие сте нормален! — каза разгорещено Хари. — Просто имате един… един… проблем…
Лупин избухна в смях.
— Понякога много ми напомняш Джеймс. Той наричаше пред хората това „моят пухкав малък проблем“. Много хора оставаха с впечатлението, че притежавам някакъв заек с лошо поведение.
Той взе от г-н Уизли чаша яйчен грог с думи на благодарност и малко се поразвесели. Междувременно Хари почувства вълна на възбуда: това последно споменаване на баща му му напомни, че имаше нещо, за което искаше да попита Лупин.
— Да сте чувал за някой, наречен Нечистокръвния принц?
— Нечистокръвния какво?
— Принц. — каза Хари, наблюдавайки го внимателно за знаци на досещане.
— Сред магьосниците няма принцове/ — каза Лупин с усмивка. — Това да не е титла, която мислиш да приемеш? Аз бих помислил, че „Избраният“ би било достатъчно.
— Това няма нищо общо с мен! — възнегодува Хари. — Нечистокръвният принц е някой, който е ходил в „Хогуортс“, сдобих се с учебника му по отвари. Изписал го е целия със заклинания, такива, които сам е измислил. Едно от тях беше Левикорпус…
— О, то беше много на мода, когато аз бях в „Хогуортс“. — каза Лупин, потънал в спомени. — Имаше няколко месеца през петата ми година, когато не можеше да направиш крачка, без да те вдигнат във въздуха за глезена.
— Баща ми го е използвал. — каза Хари. — Видях го в мислоема, приложи го на Снейп.
Опита се това да прозвучи небрежно, сякаш беше подхвърлена забележка без особено значение, но не беше сигурен, че е постигнал желания резултат; Лупин се усмихваше съвсем разбиращо.
— Да, — каза той. — но не беше само той. Както казах, беше много популярно. Знаеш как идват и си отиват тези заклинания…
— Изглежда обаче, че той го е измислил, когато Вие сте били на училище. — настоя Хари.
— Не непременно. — каза Лупин. — Заклинанията идват и излизат от мода подобно на всичко останало.
Той погледна Хари в очите и после тихо каза:
— Джеймс беше чистокръвен, Хари, и аз ти давам думата си, че никога не ни е карал да го наричаме „Принц“.
Изоставяйки всека преструвка, Хари каза:
— Не е бил и Сириус? Или Вие?
— Определено не.
— О. — Хари се загледа в огъня. — Просто си помислих… ами, той много ми помогна в уроците по отвари, този Принц.
— Колко стар е този учебник, Хари?
— Не зная, не съм проверявал.
— Е, това може да ни даде някакво указание за това, кога Принцът е бил в „Хогуортс“. — каза Лупин.
Малко след това Фльор реши да имитира Селестина, пееща „Котел, пълен с гореща, силна любов“, което бе прието от всички, зърнали изражението на г-жа Уизли, като знак да си лягат. Хари и Рон се качиха до спалнята на Рон на тавана, където беше добавено походно легло за Хари.
Рон заспа почти веднага, но преди да си легне, Хари разрови куфара си и измъкна учебника по Отвари за напреднали. Прелисти страниците, търсейки, докато накрая намери в началото на учебника датата на изданието. Той беше на почти петдесет години. Нито баща му, нито приятелите на баща му са били в „Хогуортс“ преди петдесет години. Чувствайки се разочарован, Хари хвърли учебника обратно в куфара си, загаси лампата и се търкулна, мислейки за върколаци и Снейп, Стан Шънпайк и Нечистокръвния принц и накрая заспа неспокоен сън, изпълнен с дебнещи сенки и писъци на ухапани деца…
— Тя се шегува…
Хари се събуди стреснат и намери издут чорап в края на леглото си. Той си сложи очилата и се огледа; мъничкото прозорче бе почти напълно затрупано от снега, а пред него Рон седеше изправен в леглото и оглеждаше нещо, прилично на дебела златна верижка.
— Какво е това? — запита Хари.
— От Лавендър е. — каза Рон с негодувание. — Наистина ли може да си помисли, че бих носил…
Хари погледна по-отблизо и се изсмя. На верижката се люлееха големи златни букви, образуващи думите: „Любими мой“.
— Хубава е. — каза той. — Шик. Определено трябва да я носиш пред Фред и Джордж.
— Ако им кажеш, — каза Рон, скривайки от погледа му огърлицата под възглавницата си, — аз… аз… аз ще…
— Ще ми заекваш? — каза Хари ухилен. — Хайде де, бих ли го направил?
— Ама тя как може да си помисли, че ще харесам нещо подобно? — попита Рон стаята с шокиран вид.