Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Е, спомни си. — каза Хари. — Не си ли се изтървал някога, че би ти се искало да се разхождаш наоколо с думите „Любими мой“ около врата?
— Ами… ние всъщност не разговаряме много. — каза Рон. — Повечето време…
— Се натискате. — каза Хари.
— Е, да. — каза Рон. Той се поколеба за момент, после попита: — Хърмаяни наистина ли ходи с Маклаген?
— Не знам. — каза Хари. — Бяха заедно на събирането при Слагхорн, но не мисля, че вървеше много добре.
Рон се поободри, когато бръкна по-дълбоко в чорапа си.
Подаръците на Хари включваха пуловер с голям златен снич отпред, ръчно изплетен от г-жа Уизли, голяма кутия с продукти от „Магийки шегобийки от Уизли“ от близнаците и малко влажен, миришещ на мухъл пакет с етикет, на който пишеше „На господаря, от Крийчър“.
Хари се взря в него.
— Мислиш ли, че е безопасно да го отворя? — попита той.
— Не може да е нещо опасно, все още цялата ни поща се проверява в Министерството. — отвърна Рон, но все пак поглеждаше пакета с подозрение.
— Не помислих да подаря нещо на Крийчър. Хората дават ли обикновено на домашните си духчета коледни подаръци? — запита Хари, побутвайки внимателно пакета.
— Хърмаяни би дала. — каза Рон. — Но нека видим, какво е, преди да си започнал да се чувстваш виновен.
Миг по-късно Хари нададе силен вик и скочи от походното си легло; пакетът съдържаше огромен брой личинки.
— Много мило. — каза Рон, смеейки се гръмогласно. — Колко деликатно.
— Бих ги предпочел пред твоята огърлица. — каза Хари и това веднага накара Рон да млъкне.
Когато седнаха на коледната трапеза, всички носеха нови пуловери с изключение на Фльор (за която, както изглеждаше, г-жа Уизли не беше пожелала да го хаби) и на самата г-жа Уизли, която се беше издокарала с чисто нова тъмносиня магьосническа шапка, на която проблясваха нещо като мънички, подобни на звезди диаманти и с ефектен златен гердан.
— Фред и Джордж ми ги подариха! Не са ли красиви?
— Ние те уважаваме все повече и повече, мамо, откакто почнахме сами да си перем чорапите. — каза Джордж, махайки с ръка. — Пащърнак, Ремус?
— Хари, в косата ти има личинка. — каза бодро Джини, навеждайки се през масата да я хване; Хари почувства как вратът му настръхна, което нямаше нищо общо с личинката.
— Какъв ужас. — каза Фльор с превзето леко потръпване.
— Да, нали? — каза Рон. — Сос, Фльор?
В желанието си да й помогне той събори сосиерата; Бил махна с пръчката си и сосът, разхвърчал се във въздуха, се върна покорно на мястото си.
— Ти си толкова зле, колкото тази Тонкс. — каза Фльор на Рон, когато спря да целува за благодарност Бил. — Тя винаги събаря…
— Поканих скъпата Тонкс да намине днес. — каза г-жа Уизли, мачкайки морковите с ненужна сила и гледайки гневно Фльор. — Но няма да дойде. Говорил ли си напоследък с нея, Ремус?
— Не, отдавна не съм се свързвал с никого. — каза Лупин. — Но Тонкс има собствено семейство, при което да иде, нали?
— Хммм — каза г-жа Уизли. — Може би. Останах с впечатление, че всъщност се кани да прекара Коледа сама.
Тя погледна ядно Лупин, сякаш той беше виновен, че Фльор й идва за снаха вместо Тонкс, но хвърляйки поглед към Фльор, която сега даваше на Бил парченца пуйка с нейната вилица, Хари си помисли, че г-жа Уизли води една отдавна изгубена битка. Това обаче му напомни за нещо, свързано с Тонкс, а кого другиго да попита, освен Лупин, човекът, който знаеше всичко за покровителите?
— Покровителят на Тонкс си е сменил формата. — му каза той. — Поне така каза Снейп. Не знаех, че това може да стане. Защо покровителят се променя?
Лупин известно време предъвква пуйката си и преглътна, преди да каже бавно:
— Понякога… някакъв голям шок… емоционален катаклизъм…
— Изглеждаше голям и имаше четири крака. — каза Хари, поразен от внезапна мисъл и понижавайки гласа си. — Хей… да не би да е…?
— Артър! — каза изведнъж г-жа Уизли. Тя беше станала от мястото си, притиснала сърцето си с ръка и се взираше през кухненския прозорец. — Артър… това е Пърси!
— Какво?
Г-н Уизли се огледа. Всички бързо се взряха в прозореца; Джини стана права, за да види по-добре. Там наистина беше Пърси Уизли, крачещ през снежния двор и очилата му в рогови рамки проблясваха на слънцето. Той обаче не бе сам.
— Артър, той е… той е с министъра!
И наистина човекът, когото Хари бе видял в „Пророчески вести“, вървеше след Пърси, леко накуцвайки, а гривата му от сивееща коса и черната му мантия бяха поръсени със сняг. Преди някой от тях да успее да каже нещо, преди г-н и г-жа Уизли да направят нещо повече от това да си разменят изумени погледи, задната врата се отвори и в нея се появи Пърси.