Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Той поклати глава.
— А може би не е така. Може да се окажа по-способен, отколкото смяташ.
Сълзи просветнаха в очите й.
— Не, Бен, този свят ще те унищожи — повтори тя с отпаднал глас.
Гласът и лицето й излъчваха невероятно вълнение. Бен я погледна в очите и напрегна цялата си сила, за да устои на молбата, която се отразяваше в тях. Той бавно я привлече близо до себе си.
— Трябва да Отида, Уилоу — прошепна той така, че едва сам се чуваше. — Нямам друг избор!
— Тя те мами, Бен! — прошепна Уилоу в отговор, долепила до него лице. — Това е капан! Усещам измамата по гласа й! — Уилоу цялата трепереше. — Сега разбирам какво представлява този замък! Този замък е проекция на магията срещу стената на мъглите! Ако вървиш достатъчно дълго из него, ще се озовеш във вълшебния свят! Бен, тя ти крои някаква измама! Знаела е, че идваш и е знаела защо! Знаела го е през цялото време!
Той кимна и нежно я отстрани.
— Това с нищо не променя нещата, Уилоу. Въпреки всичко трябва да отида. Ще бъда внимателен, обещавам ти, ще бъда внимателен — тя безмълвно поклати глава и сълзи се търкулнаха по бузите й. Той се поколеба за миг, после се наведе и я целуна нежно по устните.
— Ще се върна.
В този момент тя сякаш дойде на себе си.
— Ако тръгнеш ти, ще дойда и аз.
— Той трябва да отиде сам — хладно се намеси Нощната сянка. Лицето й беше безстрастно. — Не искам да получава никаква помощ от създание, произхождащо от вълшебния свят. Не искам никой да се меси тук. Искам, сама да се уверя дали този самозванец притежава такава сила, каквато твърди. Ако ми донесе пашкулите с Йоски прашец, ще му засвидетелствам своята вярност.
— Но аз трябва да отида — настоя Уилоу, бавно клатейки глава. — Аз му принадлежа.
— Не, — нежно й каза Бен. Стараеше се да намери точните думи. — Ти принадлежиш на Ландовър, Уилоу — а аз още не. Може би никога няма да му принадлежа изцяло. Но аз трябва да принадлежа на тази страна, дори преди да принадлежа на народа й. Още не съм заслужил това право, Уилоу, а трябва! — той се усмихна с болка. — Чакай ме тук, аз ще се върна при тебе.
— Бен…
— Аз ще се върна — повтори той.
Отстъпи встрани и се обърна отново към Нощната сянка. Почувства се опустошен и останал без посока, като частица живот, захвърлена в морето сред вълни и урагани. За първи път оставаше сам, откакто бе дошъл в Ландовър, и изпитваше страх почти до полуда.
— Как да стигна дотам? — попита той Нощната сянка, опитвайки се да говори спокойно.
— Върви по този коридор — ей там — тя посочи зад гърба си и светлина от факли проблесна в един сенчест коридор, в който мъглата се виеше като нещо живо. — На края му ще видиш врата. Отвъд нея е вълшебният свят.
Бен кимна й тръгна покрай нея без да каже нито дума. В ушите му звучаха предупреждения, които бе принуден да потисне. Забави крачка пред входа на коридора и погледна назад. Уилоу стоеше там, където я беше оставил. Тънката й фигурка приличаше на бледозелена сянка, особеното й красиво лице бе потънало в сълзи. Обхвана го внезапно изумление. Как бе възможно това момиче толкова много да държи на него, та нали за нея той бе един непознат. Беше го срещнала най-случайно. Явно от легенди и сънища бе ослепяла за истината. Въобразяваше си, че има любов там, където я нямаше. Той не можеше да я разбере.
Нощната сянка се загледа подире му с безизразно лице.
Той бавно се обърна и пое сред мъглите.
ВЪЛШЕБНИЯТ СВЯТ
Всичко изведнъж изчезна. Мъглата се спусна като саван и Бен Холидей остана сам. Коридорът се виеше като змия между факлите от двете му страни, които хвърляха бледи ореоли светлина сред сенките и мрака. Бен тръгна по него, без да знае накъде. Едва виждаше стените, върху които факлите хвърляха слабите си отблясъци. Камъкът им бе покрит със сажди от огън и петна влага. Чуваше само скърцането на обувките си по пода. Друго нищо не виждаше, нито чуваше.
Дълго време вървя така и страхът, който вече се бе загнездил в него, започна да го обхваща като рак, връхлетяха го мисли за смъртта.
Ала най-сетне коридорът свърши пред една дървена врата с метална брава и огромна гравирана дръжка. Без колебание Бен натисна дръжката. Вратата лесно се отвори и той бързо прекрачи прага.
Озова се в асансьор. Табло със светли копчета отдясно на затворената врата сочеше, че се изкачва нагоре.
Остана толкова смаян, че в първия момент само гледаше зяпнал вратата и бутоните, после се обърна да потърси вратата, през която бе влязъл. Нямаше я. Там беше само задната стена на асансьора, имитираща дъб, с тъмен пластмасов обков. Той я опипа по краищата, за да види дали няма някакво резе, но не откри.