Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)

С подписаната от шефа и старшата молба слязох при главния. Той беше в преддверието, при секретарката си, но като ме видя, никак не му пролича да се радва. Показах аргументацията и той каза, че нямало нужда от нея. Достатъчен бил стандартният формуляр. Бяха заети с нещо, та секретарката ме отпрати сама да си подам молбата в личен състав. Каза ми да махна аргументацията. Като искаше да я махна, мила, защо не взе да я скъсаш? Защото аз отидох през две врати по-нататък в личен състав и казах на другата хубавица там:

— Нося молба за отпуск с аргументация. Моля да ми я заведете.

— Каква аргументация?

— Ето, вижте. Писана е от адвокат. Сега бях при доц. Янев и той каза да я скрепите с тел бод и да я приложите към стандартната молба.

— Никога не съм приемала аргументация.

— Да, но случаят е по изключение, така каза главният. Понеже искам отпуск от днес за утре, без да съм включена в графика. Завеждащ отделение каза, че е написана много хубаво, може да му се обадите.

Само да беше вдигнала един телефон и да се беше обадила — не на моя шеф, не — на секретарката през две врати да беше се обадила да попита вярно ли е това, което казвам. Дори по някаква случайност да й се развалеше телефонът точно в този момент, пак можеше да направи връзка, можеше да прескочи оттатък и да попита директно. И аз щях да бъда изобличена в лъжа! Но вместо да направи така, хубавицата взе тел-бода и посегна да щракне молбата ми:

— И приложението, да, то си върви с нея, общо три листа — наредих й аз, без да ми мигне окото.

Е, имаше за какво да ме гледа накриво главният. Първо подведох личната му секретарка, а скоро щеше да разбере, че съм подвела и служителката му от личен състав. Ами да си оправят обратната връзка, де! Аз нали го предупредих в разговора ни, че няма обратна връзка между отделните нива в тази болница. Да си стегнат малко редиците, не да се сърдят на мен.