Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
— Приятно ми е, Боянова.
Беше много сърдечен, леко пълничък, все още млад, с буйна коса, тук-там прошарена.
— И жената преди вас беше нова. Ние, българите, все чакаме последния момент за всичко.
— Ами такива сме си — и се засмях.
Той разгърна здравноосигурителната ми книжка, видя имената на лекарите преди него и каза едно хм.
— Вие сте ми третият — признах си аз и сведох срамежливо глава, като че ли изповядвах грехове пред свещеник.
Той се засмя. Явно имаше чувство за хумор. Докато попълваше необходимите документи, докторът се оплака:
— Много писане, от писане нямаме време да си прегледаме болните.
Срещу него имаше изключен компютър.
— Ами този компютър развален ли е? — попитах аз.
— Не, не е развален, но му трябва програма, а от Здравната каса ни обещават такава чак догодина.
Та така.
Сега да продължа с последните мигове от напускането ми.
На 31 май в новините на bTV от 19:30 ч. съобщиха следното:
„Болните от Хепатит С у нас вече ще бъдат лекувани с нова медикаментозна терапия, известна като пигелиран интерферон.
Това е един от най-модерните методи на лечение, който прилагат специалистите в повечето страни от Западна Европа и Съединените щати.
Здравната каса плаща лечението.
Лекарите от няколко университетски болници у нас вече са лекували около 80 пациенти по новата терапия.
Когато едно лечение дава резултат при един много резистентен вирусен хепатит от 60-70% лечение се очаква удвояване на броя на излекуваните.
С терапията се цели и подобряване на състоянието на черния дроб и предпазване от цирози.
Терапията има голяма социална полза, защото излекуваните са работоспособни и могат отново да се върнат към нормален начин на живот.
Според здравната статистиката 80% от наркоманите, които си инжектират хероин, имат Хепатит С. Освен чрез многократно използване на една спринцовка и игла, заразяването става и чрез кръвни продукти при медицински манипулации. Затова голям процент от чакащите за чернодробни трансплантации, също са болни от Хепатит С.“
Тази оптимистична вест въобще не ме зарадва. Бях се опитала да поставя въпроси, касаещи предпазване от заразяване с хепатит С и ограничаване на разпространението му в рискова среда, като например в хемодиализните отделения. Сигнализирах за безотговорно отношение именно по въпросите на профилактиката, а в отговор — ако приемехме новината за лечение на болни от хепатит С с интерферон за отговор — ме осведомяваха, че е наредено на Здравната каса да се бръкне дълбоко и да даде пари за болните от хепатит. Но ако Здравната каса можеше да отпусне пари за закупуване скъпия интерферон, защо не можеше за много по-евтини лекарства и за изследвания на хората? Точно през периода на събитията около моето напускане в печата и по телевизията се обсъждаха драстично намалените средства за безплатни медицински услуги. Най-куриозният пример беше лимитът от около 80 лв. на месец за изследвания на всички пациенти, които има даден личен лекар. За сравнение, изследването на един единствен човек за хепатит В, хепатит С и СПИН струваше около 18 лв. И най-евтините единични изследвания на кръв, такива като кр. захар, урея, креатинин и др. не падаха под 1–2 лв. всяко, тоест достатъчно беше личният лекар да даде бележки за пълни изследвания на един-двама, най-много трима пациенти, за да изчерпи месечния си лимит, а личните лекари имаха между 700–800 (изисквания минимума) до 2000–3000 (разрешения максимум) редовни пациенти.
В подкрепа на моето мнение е и една статия във в. „Български лекар“ он-лайн, бр. 7, 2002 г.:
„Смятам, че ако не пилее безотчетно пари за безплатни и частично платени лекарства, здравната каса ще успее да се справи. Оказа се, че касата плаща 10 млн лв годишно за бетаинтерферон, който се предписва при мултиплена склероза. Хората с това заболяване в страната са 1300–1500. Лекарството се дава на 700 от тях. Страшното е, че само при 3% от тези пациенти медикаментът дава подобрение, но касата продължава да плаща за бетаинтерферона.“
Същия ден, рано сутринта около 6:30 ч., се бях обадила на работа да питам дали не са ме писали пак дежурна. Не са ли? Благодаря. На 1-ви юни вечерта отново се обадих да питам дали не са ме включили случайно в графика за юни. Параноята ме гонеше и мен. Да, написали са ми смени за целия месец. Замръзнах. Звъннах на старшата. Просто не била имала време да ги изтрие. Дано! В понеделник, 2-ри юни, се обадих на личен състав. Главната още не била подписала молбата ми, да съм изчакала, ще я подпише. Пак се разтревожих. Адвокатът ме успокои, че няма как да ми откажат отпуск, щом са завели аргументацията. Но аз не вярвах на нищо вече. Чак когато от личен състав ми се обадиха, се убедих, че нещата се движат: