Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
— Некадърно ревливо същество — отсъди Дичева. — За диализа трябват здрави нерви и сръчни ръце.
От д-р Станчев знаех също, че въпросната дипломна работа се намирала в библиотеката и освен това била публикувана он-лайн, но не я бях търсила. Сега я потърсих в интернет — нямаше я никъде. Всичко разрових. После, когато вече я бях чела в библиотеката и знаех всички необходими данни за търсене, пак я търсих и пак я не я намерих.
Отидох значи в библиотеката, но не си извадих направо обходния лист за подпис, ами казах с тих и възпитан глас:
— Прощавайте за безпокойството, бихте ли ми помогнали да намеря еди какво си?
Помогнаха ми хората. Намериха ми дипломната работа, в ръцете ми я дадоха. Обаче нямаха ксерокс и не разрешаваха изнасянето й. А аз не си носех листи за писане. Пак се примолих:
— А бихте ли ми услужили с един лист? Ако нямате, ще прескоча да си купя една тетрадка отвън.
Услужиха ми с не с един, а с цели пет листа.
— Много ви благодаря.
Когато си свърших работата по дипломната работа, бяха изминали три и половина часа, без да усетя кога и бях изписала ситно и петте листа.
Върнах дипломната работа и подадох обходния лист за подпис.
— Напускате? На друга работа ли заминавате?
— Да. Завърших задочно английска филология и вече съм преводач, а не сестра.
— Честито!
— Благодаря, много сте мили.
Тридесета глава
Тази глава е предназначена за колегите ми от нашето отделение по хемодиализа. Тя съдържа само извадки от дипломната работа на сестрата, която завърши здравен мениджмънт, докато работеше при нас. Записките могат да заинтересуват и онези, които не знаят, че магистърска степен в Медицинския университет на гр. Равен се взема с преписване и с доноси. Това, че е преписвано, си личи, дори да не сте запознати със спецификата на специалността. Достатъчно е да прочетете „според еди кой си така, според еди кой си — иначе“ и още нещо — примерите за отношения в колектив са дадени не за медицински колектив, а за някакви фирми. Така се правели заседанията всеки ден във фирмата, така се поставяли проблемите за решаване, лидерът какво казвал, човекът-идея какво, изпълнителите — тяхното, но по нищо не личи, че проблемите за решаване на такива заседания са от медицинско естество.
Може и аз да греша, защото и нашата болница вече се води фирма, а освен това договорът, сключен между изпълнителния директор и проф. Фонев е същински бизнес договор. Уговаря се само цената на услугата и сякаш изобщо не става дума за живи хора, а за доставка на стока. Поне да се уточняваше имат ли някакви зарази, нямат ли, в какво състояние пристигат, нещо такова. Нали и на границата, като се внася месо, искат сертификат за това, че не е заразно. Как така се сключи този договор между тия две фирми — на нашата болницата и на частната практика на професора, от договора им не става ясно.
Впрочем преписването не е най-интересното в тази дипломна работа. По-интересното са доносите. Защото много хора може да са преписвали, по-явно или по-скрито, като са правили трудовете си, но малцина от тях са прибягвали до доноси като тези, писани сякаш за пред Държавна сигурност, само за да се сдобият с магистърска степен.
В дипломната работа имената на лекарите фигурират с истинските им имена, а тези на сестрите са видоизменени, но така, че се разпознават. Тук аз ще изменя лекарските имена и още един път ще видоизменя сестринските, за да съвпадат с имената, които съм им дала в настоящето повествование.
Преди да пристъпя към персоналните характеристики, ще цитирам някои общи впечатления на дипломантката. Някои от тях са доста интересни, дори да са писани в общ план, а не конкретно за нашето отделение. А характеристиките съм ги снабдила с илюстрации от моята книга.
стр.5. „Когато има наличие на конфликти, то тогава не можем да говорим за зрял екип, а именно такъв екип е център по хемодиализа при [..] болница в гр. [Равен].“
Коментар: Горното изречение е конструирано така, че се получава двусмислица. Какъв колектив сме — такъв, в който има конфликти или зрял такъв? Дипломантката е искала вероятно да каже, че не сме зрял колектив, защото сме пълни с конфликти, както ще стане ясно от следващите нейни наблюдения.
стр. 11. „В процеса на обслужване на пациентите в хемодиализа трябва да се вижда в медицинските сестри и парамедицинския персонал професионалисти, членове на екипа, а не по-нисш персонал, който да изпълнява нарежданията му.“