Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)
- Автор: Стоянова Рени
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хроника на едно предизвестено напускане (хемодиализен роман)». Краткое содержание книги:
Именно той ме нападна най-подло — точно когато изключвах. Не ми се връща към този момент. Такава низост у лекар, полагал хипократова клетва, направо не е за вярване.Той крещя, че крещя — и болната го слушаше, свита в леглото, без да се обади, горкичката.
— Как не те е срам, Ани? — крещеше той. — Това, което вършиш, е престъпление! Ако се разчуе в чужбина, нашите в Либия ще ги обесят! — и други такива или повтаряше едно и също.
— Защо мен да ме е срам?! Знаете ли как се нарича това вашето? Нарича се опит да ме въвлечете в престъпление!!!
— Ти си мислиш, че го правиш за хубаво, но само ще стане по-лошо. Ще загазиш здраво, помни ми думата!
По едно време зад гърба му се появи доц. Фонев и го надвика:
— Само да си пускала някакви позиви на белгийците, мисли му!
— К’во ви става, бе, к’во ме направихте! Аз да не съм ви някаква партизанка? Терористка ли съм, какво? Как ще пускам позиви, господи, болни хора са това, какво са виновни те!
— Казвай пускала ли си позиви?
— Параноята ви е хванала!
След като свърших с болната и изтърпях още малко тормоз, този път от Генито — как можа! Беше толкова жалка! Не се сети какво да ми отговори, като й казах:
— Стига си ходила подир мен като свекърва!
И използва детинския начин на отговор при обида, отговор-ехо:
— Ти си като свекърва!
Нали сте чували вица за баткото, който вика на малкия Иванчо:
— Върви да спиш с кака ми!
А Иванчо, разбира се, се цупи и вика:
— Ти върви да спиш с кака ми!
Останах за малко сама в залата и забелязах, че по стар навик, инструментите са оставени по апаратите, вместо да бъдат накиснати за един час в дезинфекционен разтвор. А сутринта на петминутката старшата напомни на всички да не забравят да накисват инструментите между смените — в легенче на мивката в онази, мухлясалата дупка с вечно запушената мивка, дето санитарките си миеха мръсните парцали и пръските от тях падаха право в легенчетата от двете страни — едното за инструменти и катетри, другото — за плочки, които използваме при определяне на кръвни групи.
Отидох при старшата:
— Старша, ти каза ли на сестрите си да си накисват инструментите след диализа?
— Защо, нали…?
— Нали, нали, обаче стари навици трудно се преодоляват!
И се върнах в залата да си довърша работата. Една колежка мълчаливо влезе, обра всички инструменти от апаратите и ги занесе да ги накисне в тъмната дупка.
Като свърших, излязох в коридора. Бях съсипана от напрежение. Тялото ми трепереше цялото. Венци ме пресрещна и — тъкмо да отвори уста, аз го изпреварих, хвърлих се насреща му и изсъсках в ухото му:
— И аз съм професорско детенце, не си само ти, разбра ли! — и това разкритие, съчетано с тон, какъвто той никога не беше очаквал от никоя сестра и най-сетне обидното за лекар говорене на ти, предполагам, го доведе направо до шок, защото за миг онемя, погледна ме невярващо и аз вече се отдалечавах, когато той започна да ми се моли:
— Недей така, бе, Ани, моля ти се, защо го правиш? — но бързо се съвзе и добави с огромна доза злоба: — Ще видиш какво ще ти се случи! Ще съжаляваш, че си се родила!
Обърнах се през рамо и подметнах, не по-малко ядно:
— Какво ще ми направите, а? Ще ме гръмнете ли? Мафиоти с мафиоти такива!
После влязох в битовката, но и там спокойствие не видях. Старшата ми каза, че доц. Фонев наредил веднага да си заминавам вкъщи. Аз така и така бях само до обяд, Атеш ми връщаше шест часа този следобед по уговорка отпреди. Написах на едно листче, че Атеш ми връща шест часа следобед. Атеш и старшата се съгласиха да ми го подпишат и щях да си тръгвам, когато старшата ми каза още, че шефът твърдо е решил да ме уволнява и й наредил да ми изтрие смяната на 31-ви, събота — последната за месеца и ден, в който пак щеше да има белгийци.
— Дай ми бележка, че не съм на работа другиден.
— Не мога да ти дам.
— Защо? За да я напишеш пак зад гърба ми, затова ли? И после да кажете, че не съм се явила на работа? Този график е мекица, всеки може да си драска по него! Срамота! Срамота! След толкова години заедно! Здравето си дадох тук! До какво доживях — кални номера, кални! Нож да ми забивате в гърба. И ти, старша, ти!
За графика беше вярно, че не приличаше на нищо. Толкова често се преправяше, че до края на месеца не ставаше за показване пред хора. Старшата подаваше друг, официален график до счетоводството, който винаги беше чист и прегледен и без извънредни часове работа. Веднъж й бях казала, че ако я хванат, могат да я обвинят във фалшифициране на документи, но тя се оправда с това, че така правели всички старши.