Хари Потър и Нечистокръвния принц

— Може би не е смеел да забърка нещо с отварата, защото Дъмбълдор го е наблюдавал! — каза Хари.

— Ти си решил твърдо да го мразиш, Хари, — каза Лупин с немощна усмивка, — и аз те разбирам; с Джеймз за баща и Сириус за кръстник ти си наследил едно старо предубеждение. Непременно кажи на Дъмбълдор това, което разказа на Артър и на мен, но не очаквай, че той ще сподели виждането ти по въпроса, не очаквай даже да го изненадаш с това, което ще кажеш. Възможно е Сивиръс да е разпитвал Драко по нареждане на Дъмбълдор.

„… а сега ти си го разбил съвсем, ще съм ти благодарна да ми върнеш моето сърце!“

С много дълъг и висок тон Селестина завърши песента си и от радиото изригнаха силни аплодисменти, към които възторжено се присъедини г-жа Уизли.

— Свърррши ли? — каза високо Фльор. — Слава богу, беше ужасно…

— Да пийнем тогава по едно преди лягане, а? — попита високо г-н Уизли, скачайки на крака. — Кой иска яйчен грог?

— Вие с какво се занимавахте напоследък? — попита Хари Лупин, когато г-н Уизли тръгна да донесе яйчен грог, а всички останали се улисаха в разговор.

— Бях в подземния свят. — каза Лупин. — Почти в буквалния смисъл. Затова нямах възможност да ти пиша, Хари; да ти пращам писма би било нещо като саморазобличение.

— Какво искате да кажете?

— Живеех сред моите събратя, тия като мен. — каза Лупин. — Върколаците. — добави той при неразбиращия поглед на Хари. — Те почти всички са на страната на Волдемор. На Дъмбълдор му трябваше шпионин, и ето ме мен — готов такъв.

Думите му прозвучаха малко горчиво и той явно го усети, защото се усмихна топло и продължи.

— Не се оплаквам; тази работа е нужна, а кой може да я свърши по-добре от мен? Беше трудно обаче да спечеля доверието им. Аз нося очевидните знаци от опитите да живея сред другите магьосници, нали разбираш, докато те са обърнали гръб на обществото и живеят на ръба, крадейки — и понякога убивайки — за да живеят.

— Как е станало така, че са харесали Волдемор?

— Те мислят, че под негово управление ще живеят по-добре. — каза Лупин. — А пък и е трудно да се спори с онзи Грейбек…

— Кой е Грейбек?

— Не си ли чувал за него? — Лупин конвулсивно стисна ръце в скута си. — Фенрир Грейбек е навярно най-свирепият върколак, живеещ днес. Той счита за своя житейска мисия да хапе и заразява колкото е възможно повече хора; иска да създаде достатъчно много върколаци, които да победят магьосниците. Грейбек е специалист по децата… Хапи ги малки, казва той, и ги отглеждай далеч от родителите им, възпитавай ги да мразят нормалните магьосници. Волдемор е заплашвал да го пусне срещу синовете и дъщерите на хората; това е заплаха, която обикновено дава добри резултати.

Лупин замълча и после каза:

— Грейбек беше този, който ме ухапа.

— Какво? — каза удивен Хари. — Кога… искате да кажете, когато бяхте малък?

— Да. Баща ми го засегнал. Много дълго не знаех самоличността на върколака, който ме нападна; аз даже чуствах жал към него, мислейки, че не е можел да се владее, след като вече знаех какво изпитваш при преобразяването. Но с Грейбек не е така. При пълнолуние той се настанява недалеч от жертвите си, за да е сигурен, че ще бъде достатъчно близо за нападение. Той планира всичко. И това е човекът, който Волдемор използва, за да управлява върколаците. Не мога да твърдя, че моите разумни доводи имат особено преимущество пред настояването на Грейбек, че ние върколаците заслужаваме кръв, че сме длъжни да мъстим на нормалните хора.