Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
— Опитай се на мен да ми сториш това! — предизвика я той и приближи ръка към медальона.
Нощната сянка зърна движението му и се отдръпна назад. Погледът й се замъгли.
— Не ме заплашвай, самозванецо! — мрачно го предупреди тя.
Бен не отстъпваше. Той вече се беше ядосал като нея.
— Ти също не ме заплашвай, нито мене, нито моите приятели, вещице — отвърна той.
Нощната сянка започна да отстъпва, прибирайки полите си. Наведе острото си лице и го скри в гарвановочерните си коси. Тя бавно вдигна едната си ръка и посочи към Бен.
— Признавам твоята решителност, самозванецо. Признавам известен кураж в тебе, но няма да те призная за крал. Ако искаш това, трябва да го заслужиш. Ако си по-слаб от Марк, няма какво да търся съюз с тебе. Със същия успех мога да се съюзя с демона и да го обвържа с магия, от която няма да може да се освободи. Не, няма да рискувам заради теб, преди да разбера каква е твоята сила.
Бен осъзна, че е в опасност. Нощната сянка му се бе заканила и нямаше да отстъпи. Мислите му лудо препускаха. Целият мрак на двореца с неговите огромни зали сякаш се схлупи над него. Нощната сянка бе последният му шанс. Не можеше да си позволи да го загуби. Почувства как всяка надежда го напуска и се опита да я задържи.
— Ние се нуждаем взаимно един от друг, Нощна сянко — настояваше той, търсейки изход от положението. — Как да те убедя, че притежавам силата да бъда крал?
Вещицата изглежда се замисли и бледото й лице отново се скри в косите й, после бавно вдигна очи. На тънките й устни се бе изписала неприятна усмивка.
— А може и наистина да се нуждаем един от друг и да си помогнем. Искаш ли да знаеш, че има магия, която може да освободи Зеленоречието от дракона?
Бен се навъси.
— От Страбо ли?
— От Страбо — усмивката не слизаше от устните й. — Има такава магия — магия, която може да подчини дракона и да го накара да изпълнява всяка твоя заповед. Използваш ли я, той ще направи всичко, което му кажеш. Така ще можеш да го изпъдиш от Зеленоречието и лордовете ще трябва да те признаят за крал.
— Значи и ти знаеш за това — каза Бен, опитвайки да спечели време. Той внимателно наблюдаваше бледото й лице. — Но защо си готова да ми предоставиш тази магия, Нощна сянко? Ти вече ясно ми показа какви са чувствата ти към мен.
Вещицата се усмихна алчно като вълк, видял плячка.
— — Не съм казвала че ще ти я предоставя, самозванецо, а само че ще ти кажа за нея. Магията не е в моя власт. Ти трябва да ми я донесеш оттам, където е скрита. Тогава и двамата ще я притежаваме — ти и аз. Донеси ми я и аз ще повярвам в твоята сила и ще те призная за крал. Ако го направиш, ще имаш някакво бъдеще.
— Бен… — започна Уилоу с предупредителна нотка в гласа.
Бен само тръсна глава. Вече бе готов на всякаква жертва.
— Къде може да се открие тази магия? — попита той Нощната сянка.
— Може да се открие в мъглите — тихо отвърна тя. — Във вълшебния свят.
Уилоу стисна ръката на Бен.
— Не, Бен! — възкликна тя.
— Магията се нарича Йоски прашец — продължи Нощната сянка, без да обръща внимание на момичето. — Той расте по едни тъмносини храсти със сребристи листа. Събира се в пашкули, големи колкото юмрука ми — тя сви ръка пред лицето на Бен. — Донеси ми два такива пашкула — един за тебе и един за мен. Прахът от един пашкул е достатъчен, за да ти даде власт над дракона.
— Бен, ти не можеш да отидеш във вълшебния свят! — Уилоу не беше на себе си. Тя се завъртя към вещицата. — Защо ти сама не отидеш, Нощна сянко? Защо изпращаш Бен Холидей там, където ти самата не смееш да стъпиш?
Нощната сянка вдигна презрително глава.
— Нима си позволява да ми противоречи една от онези, които са напуснали вълшебния свят заради тази долина по собствено желание? Ти бързо забравяш някои неща, силфидо. Аз не мога да се върна във вълшебния свят. Изхвърлена съм оттам и ми е забранено да се връщам. Обречена съм на сигурна смърт, ако стъпя там — но може би този човек ще има повече късмет. Поне влизането не му е забранено.
Уилоу дръпна Бен да я погледне.
— Не можеш да отидеш там, Бен. Това е сигурна смърт. Никой не може да отиде във вълшебния свят и да остане жив, ако не е роден и не принадлежи на него. Послушай ме! Моят народ напусна този свят, защото това е свят, в който реалността е проекция на чувствата и мислите, на абстракции и образи. В него нямаше реалност извън самите нас, нито обективни истини извън нашите възприятия! Бен, ти не можеш да оцелееш в такава обстановка. Тя изисква дисциплина и познания, които нямаш, ще бъдеш унищожен!