Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
И все пак, дори Хърмаяни не би могла да отрече едно нещо: Малфой със сигурност си беше наумил нещо и Снейп го знаеше, така че Хари усещаше, че има пълното право да рече „Аз нали ти казвах“, нещо, което вече няколко пъти бе казвал на Рон.
Хари не намери възможност да разговаря с г-н Уизли, който работеше до много късно в Министерството, чак до Бъдни вечер. Семейство Уизли и техните гости седяха във всекидневната, която Джини беше украсила така пищно, че това повече приличаше на седене вътре в експлозия от книжни верижки. Фред, Джордж, Хари и Рон бяха единствените, които знаеха, че ангелът на върха на елхата всъщност беше градински гном, който бе ухапал Фред по глезена, докато вадеше моркови за коледната трапеза. Вцепенен, боядисан в златно, напъхан в къса поличка на балерина и с малки крилца, залепени към гърба му, той им се мръщеше отгоре — най-грозният ангел, който Хари някога беше виждал, с голяма, подобна на картоф плешива глава и доста космати крака.
Уж всички слушаха коледното предаване, по което излъчваха любимата певица на г-жа Уизли, Селестина Уорбек, чийто глас чуруликаше от големия дървен радиоприемник. Фльор, която явно намираше Селестина за много отегчителна, говореше в ъгъла толкова високо, че мръщещата се г-жа Уизли час по час насочваше магическата си пръчка към копчето за усилване, така че Селестина звучеше все по-силно и по-силно. Под прикритието на едно особено живо парче, наречено „Котел, пълен с гореща, силна любов“ Фред и Джордж започнаха да играят с Джини на избухващи карти. Рон току поглеждаше крадешком Бил и Фльор, сякаш с надеждата да усвои някой трик. Междувременно Ремус Лупин, по-отслабнал и опърпан отвсякога, седеше до огъня вглъбен в себе си, като че без да чува гласа на Селестина:
— На тази музика танцувахме, когато бяхме на осемнайсет години! — каза г-жа Уизли, избърсвайки очите си в плетката си. — Помниш ли Артър?
— Мм? — каза г-н Уизли, чиято глава клюмаше над портокала, който той белеше. — О, да… чудесна мелодия…
Той с усилие седна по-изправен и погледна към Хари, който седеше до него.
— Съжалявам за това — каза той, кимайки към радиото, когато Селестина запя припева. — Скоро ще свърши.
— Няма нищо. — ухили се Хари. — Напрегнато ли беше в Министерството?
— Много. — каза г-н Уизли. — Не бих имал нищо против, ако това ни водеше донякъде, но аз се съмнявам, че при някой от трите ареста, които сме извършили през последните няколко месеца, сме хванали и един истински смъртожаден — само не казвай това никъде, Хари. — добави бързо той, изведнъж добивайки съвсем разсънен вид.
— Те не държат още Стан Шънпайк затворен, нали? — попита Хари.
— Боя се, че го държат. — каза г-н Уизли. — Зная, че Дъмбълдор се е опитал да се обърне направо към Скримджър по въпроса за Стан… имам пред вид това, че никой, който е разговарял с него не би се съгласил, че той е дори толкова смъртожаден, колкото този портокал… но тия от горните етажи искат да изглежда, че има някакъв напредък, а „три ареста“ звучи по-добре от „три погрешни ареста и освобождавания“… но това е пак строго поверително…
— Няма да кажа нищо. — рече Хари. Той се поколеба за момент, чудейки се как най-добре да насочи разговора към това, което искаше да каже; докато подреждаше мислите си, Селестина подхвана една балада, наречена „Ти просто омагьоса сърцето ми“.
— Г-н Уизли, Вие знаете какво Ви казах на гарата, когато тръгвахме за училище?
— Проверих, Хари. — каза веднага г-н Уизли. — Отидох и претърсих къщата на семейство Малфой. Нямаше нищо, било счупено, било цяло, което не би трябвало да бъде там.
— Да, зная, видях в „Пророчески вести“, че сте търсили… но това е нещо друго… Е, нещо повече…
И той разказа на г-н Уизли всичко, което беше подслушал между Малфой и Снейп. Докато Хари говореше, той видя как главата на Лупин се поизвърна към него, попивайки всяка дума. Когато свърши, настъпи тишина, с изключение на напяването на Селестина:
„О, къде отиде, мое бедно сърце? Напусна ме заради едно заклинание…“
— Минавало ли ти е през ума, Хари — каза г-н Уизли, — че Снейп просто се е преструвал…?