Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Бен усещаше пот по ръцете си. Нещата не започваха никак добре.
— Ами ако аз искам нещо да ти предложа? Нощната сянка се засмя и черната й коса просветна, когато тялото й се разтърси от смеха.
— Ти ли да ми предложиш нещо? Кралят на Ландовър да предложи нещо на вещицата от Дълбокия свлек? — смехът пресекна. — В края на краищата се оказа глупак. Ти не можеш да ми дадеш нищо, което ми е нужно.
— А може би грешиш.
Той зачака без да каже нищо повече. Нощната сянка приближи и наведе призрачното си лице, за да го види отблизо. Заострените й черти бяха изопнати и открояваха скулите на лицето й.
— Познавам те, самозванецо — заяви тя. — Наблюдавах те като ходи в Зеленоречието и в езерната страна, до Мелкор и най-сетне дотук. Зная, че искаш верноподаничеството на хората от долината и че властта ти не се простира над никого, освен над това момиче с криворазбраната му вярност, над онзи шарлатанин Куестър Тюс, над едно куче и двама коболди и онези жалки гноми. Ти държиш медальона, но не владееш магията му. Паладин не идва при тебе, Марк те преследва, една крачка те дели от оня свят!
Тя се изправи над него — бе с една глава по-висока. Тъмният й силует приличаше на привидение на смъртник.
— Какво можеш да ми дадеш ти, самозванецо? Бен излезе на крачка пред Уилоу.
— Защита.
Вещицата не можа нищо да каже от изумление. Бен не отместваше поглед от нейния и с цялата си воля се опитваше да не й позволи да се приближи. Близостта на този тъмен силует го задушаваше, ала Нощната сянка не се и помръдна.
— Аз съм крал на Ландовър, Нощна сянко, и смятам да остана такъв — неочаквано заяви той. — Не съм самозванец, за какъвто ме смяташ, не съм и глупак. Вярно е, че не съм от този свят и не зная за него всичко необходимо, но зная достатъчно, за да видя проблемите му. Ландовър има нужда от мене. Ако загубите мен, рискувате да загубите себе си.
Нощната сянка гледаше на него като на обезумял, после погледна към Уилоу, за да разбере дали и силфидата го смята за такъв. Очите й хвърляха отблясъци, когато отново се взряха в неговите.
— Какъв риск ме заплашва?
Бен бе успял да привлече цялото й внимание. Той си пое дълбоко дъх.
— Тази земя остава без магия, Нощна сянко. Магията отслабва. Магията отслабва, защото няма крал, какъвто трябва да има. Всичко се разпада и отровата прониква все по-дълбоко. Виждам как става това и зная какви са причините му. Ти се нуждаеш от мен. Марк има претенции за власт над тази земя и рано или късно ще я завладее. Демонът няма да ти прости, той ще те прогони оттук. Той няма да търпи по-могъща сила от неговата.
— Марк няма да застане срещу мен! — заяви тя презрително и в погледа й проблесна ярост.
— Още не — веднага продължи Бен. — Не и в Дълбокия свлек, но какво ще стане, Когато цялата земя се превърне в безжизнена пустош и не остане нищо друго освен Дълбокия свлек? Ти ще бъдеш съвсем сама. Марк ще иска да има всичко. Тогава той ще бъде достатъчно силен, за да застане насреща ти!
Той работеше с догадки, но нещо в очите на магьосницата му подсказваше, че догадките му са верни. Нощната сянка се изопна. Черният й силует се издигна в мрака.
— Значи ти си въобразяваш, че можеш да ме защитиш?
— Да. Ако народът на тази долина приеме да ми служи, Марк няма да смее да напада. Той не може да се опълчи срещу всички нас. Мисля, че няма дори да опитва. А ако ти първа ми засвидетелстваш своята вярност, и другите ще го направят. Ти си най-могъщата от всички, Нощна сянко, и твоята магия е най-силната. Ако ти станеш мой съюзник, останалите ще те последват. Аз не искам нищо друго от тебе. В замяна на това ти обещавам да ти дам гаранция, че пропастите ще принадлежат завинаги на теб и на никой друг. Никой никога няма да посмее да те безпокои тук.
Тя почти се усмихна.
— Не ми предлагаш нищо, което да нямам. Не ми е нужна твоята помощ срещу Марк. Аз мога да застана срещу него винаги, когато поискам, мога да привлека и другите и те ще ми помогнат, защото се страхуват.
„О, господи!“ — каза си Бен.
— Няма да тръгнат с теб, Нощна сянко. Ще се скрият или ще избягат, а може и да се опълчат срещу тебе. Няма да ти позволят да ги водиш, както биха позволили на мен.
— Езерната страна никога няма да те приеме, Нощна сянко — прошепна Уилоу в знак на съгласие.
Нощната сянка смръщи вежди.
— Такива думи могат да се очакват от дъщерята на Речния господар — заяви презрително тя. — Но ти не знаеш с кого си имаш работа, силфидо. Моята магия може да изпрати пораза десет пъти по-силна от онази, която баща ти може да излекува — и дори повече от това!
Тя протегна ръка, хвана китката на Уилоу и цялата ръка на силфидата почерня и се сбръчка. Уилоу извика, Бен отскубна ръката й и тя на мига се възстанови, като всички поражения изчезнаха, Уилоу почервеня и сълзи на гняв бликнаха от очите й. Бен се обърна към вещицата.