Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
— И с пълно право — обади се Габриела.
— О… да, и за това говорихме. Разбира се, няма да се предадем, докато не разберем как стрелецът е разбрал, че момчето се е намирало в кабинета, или пък откъде е знаел, че е щяло да излезе през входа точно тогава. Тук няма да се пестят никакви усилия, едва ли има нужда да го казвам. Трябва обаче и да подчертая, че не е задължително информацията да е изтекла от някого в полицията. Сведенията явно са били известни на мнозина — естествено, на служителите в кабинета, а също и на майката и нейния ненадежден годеник Ласе Вестман, както и в редакцията на „Милениум“. Освен това не можем да изключим и хакерските атаки. Ще се върна на това. Мога ли обаче да продължа изложението си?
— Разбира се.
— Тъкмо обсъждахме ролята на Микаел Блумквист и сме страшно обезпокоени. Как може да знае за престрелка, преди да се е случила? От моя гледна точка той трябва да разполага с информатор, приближен на самите престъпници, така че в случая няма причина прекомерно да зачитаме правата на източника. Трябва да узнаем откъде е получил сведенията си.
— Още повече че изглежда отчаян и прави какво ли не, за да се сдобие със сензация — вметна интендант Мортен Нилсен.
— Очевидно и Мортен си има добри източници. Чете вечерните вестници — отбеляза кисело Габриела.
— Никакви вечерни вестници, малката ми. ТТ. Инстанция, на която дори ние от тайната полиция донякъде се уповаваме.
— Било е чиста проба клеветническа статия и го знаеш много добре, точно както и аз — контрира Габриела.
— Не знаех, че си падаш толкова по Блумквист.
— Идиот.
— Веднага спрете — намеси се Хелена. — Що са глупости? Хайде, Рагнар, продължавай. Какво знаем за развоя на събитията?
— Първи на мястото са пристигнали полицаите Ерик Сандстрьом и Турд Ландгрен — продължи Рагнар Улуфсон. — Понастоящем получавам сведенията си от тях. Били са там точно в 9,24 и тогава вече всичко било приключило. Торкел Линден бил мъртъв, застрелян в тила, а момчето, е, не знаем. Според някои свидетелски показания и то е било улучено. Имаме кървави петна по тротоара и улицата, но нищо не е сигурно. Момчето изчезнало в червено волво — поне разполагаме с части от регистрационния номер плюс модела на колата. Допускам, че съвсем скоро ще издирим собственика.
Габриела забеляза, че Хелена Крафт прилежно си води записки, точно както бе постъпвала и при предишните им срещи.
— Но какво е станало? — попита тя.
— Според двама млади мъже, двама студенти от Висшето училище по търговия, които стояли от другата страна на „Свеавеген“, изглеждало като разчистване на сметки между две криминални групировки, които, и двете, преследвали момчето, Аугуст Балдер.
— Звучи изсмукано от пръстите.
— Не съм толкова убеден в това — продължи Рагнар Улуфсон.
— Какво искаш да кажеш? — попита Хелена Крафт.
— И от двете страни са били професионалисти. Стрелецът явно е чакал и е държал под око входа откъм ниската зелена стена на отсрещната страна на „Свеавеген“, току пред парка. Много неща сочат, че е бил същият мъж, който е застрелял Балдер. Не че някой е видял лицето му особено ясно, ала, изглежда, се е движел със същата ловкост и бързина. А в другия лагер била онази жена.
— Какво знаем за нея?
— Не много. Носела черно кожено яке и тъмни джинси. Била млада, чернокоса, с пиърсинги, каза някой, малко рок или пънк, дребничка и по някакъв начин необуздана. Изникнала сякаш от нищото и се хвърлила върху момчето, за да го защити. Всички свидетели са единодушни, че едва ли е била просто преминаваща гражданка. Втурнала се напред, сякаш била тренирана за това или във всеки случай била изпадала в подобни ситуации и преди. Действала съвършено целенасочено. После имаме и колата, волвото, а сведенията тук си противоречат. Някой казва, че съвсем случайно минавала оттам, а жената и момчето се хвърлили вътре повече или по-малко в движение. Други — преди всичко онези момчета от Търговското — вярват, че автомобилът е бил част от операцията. Във всеки случай се опасявам, че сме си навлекли и отвличане.
— И какъв смисъл би имало от това?
— Не питайте мен.
— Значи, тази жена не само е спасила момчето, ами го е и похитила — отбеляза Габриела.
— Така изглежда, нали? Иначе би било логично вече да сме се чули с нея.
— Как е пристигнала на мястото?
— Още не знаем това, но един свидетел, стар главен редактор на профсъюзен вестник, твърди, че жената му изглеждала позната, дори направо известна — продължи Рагнар Улуфсон и добави още нещо, но Габриела вече бе спряла да слуша.