Онова, което не ме убива

— Здрасти — каза само. — Да не би да се касае за Аугуст Балдер?

Ерика се почувства неловко.

— Откъде знаеш? — попита тя.

— Работя по разследването и току-що чух, че Микаел получил някаква предварителна подсказка за онова, което предстояло да се случи на „Свеавеген“.

— Значи, информацията вече е стигнала до вас?

— Да, и сега, разбира се, горещо ни интересува как е било възможно да се случи това.

— Съжалявам, ще трябва да се позова на защитата на източниците.

— Окей. Но какво всъщност искаше? Защо се обади?

Ерика затвори очи и си пое дълбоко дъх. Как можеше да е такъв идиот?

— Боя се, че ще трябва да се обърна към някой друг — каза тя. — Не искам да те излагам на опасността от етичен конфликт.

— С удоволствие ще приема какъвто и да било етичен конфликт, Ерика, и не искам да криеш нищо от мен. Това разследване е по-важно за мен, отколкото би могла да си представиш.

— Така ли?

— Да, така, а и аз също получих предварителна информация. Узнах, че е съществувала сериозна заплаха за сигурността на Балдер, но така и не смогнах да предотвратя убийството и това е нещо, с което ще съм принудена да живея до края на дните си. Така че давай, не ми спестявай нищо.

— При все това май ще се наложи, Габриела. Съжалявам. Не искам да си навлечеш неприятности заради нас.

— Срещнах се с Микаел в Салтшобаден в нощта на убийството.

— Той не ми е споменавал.

— Не смятах, че ще спечеля нещо, ако издам самоличността си.

— Може би си постъпила мъдро.

— Бихме могли да си помогнем в тази история.

— Добре звучи. Мога да помоля Микаел да ти се обади по-късно.

— И аз, точно както и вие, знам, че от полицията изтича информация. Разбирам, че на този етап е наложително да се търсят нестандартни алианси.

— Абсолютно, но съжалявам. Сега трябва да си продължа работата.

— Окей — разочарова се Габриела. — Ще се престоря, че този разговор не се е състоял. Успех.

— Благодаря — отвърна Ерика и продължи да се рови из контактите си.