Фурията на Академа

– Той... той има навика да поукрасява нещата, когато разказва – каза Бърнард. – Но не описа своята роля в събитията толкова драматично.

– Дорога – попита Амара, – щом Тави се е отказал от победата, за да спаси дъщеря ти, как е могъл да спечели изпитанието?

Дорога сви рамене.

– Кайтай му даде своята гъба в знак на почит пред смелостта му. И саможертвата му. Това ѝ струваше нещо, което много силно желаеше.

– А ти пък пропусна да разкажеш тази част, а? – усмихна се Бърнард.

Амара се навъси и затвори очи, потъвайки в размисъл.

– Струва ми се, че знам какво става. – Тя отвори очи и видя, че двамата мъже я гледат. – Мисля, че Тави и Кайтай са събудили царицата на вордите. Предполагам, че по някаква причина е спяла летаргичен сън. И те някак си са успели да я разбудят.

– Може би – кимна Дорога замислено. – Първо царицата се събужда. Ражда две нови царици, по-малки. Те се разделят и тръгват да търсят нови гнезда.

– От което следва, че трябва да покрият новите места с кроач – каза Амара. – Ако искат да оцелеят.

– Можем да ги намерим! – каза Бърнард въодушевено. – Брут познава усещането от Восъчната гора. Ще може да намери нещо подобно.

– Както и Уокър – измърмори Дорога. – Неговото обоняние е по-силно от моето. Можем да ги намерим и да се бием с тях.

– Не е задължително да се бием – каза Амара. – Достатъчно ще бъде да унищожим кроача. Ако догадката ни е вярна, така, рано или късно, ще се задушат.

– Но ако си права – отбеляза Бърнард, – те ще се бият отчаяно, за да го защитят.

– Тогава трябва да знаем срещу какво ще се изправим там – кимна Амара. – Онези восъчни паяци. Колко опасни са те?

– Отровни ухапвания – отговори Дорога. – Големината им е колкото на дребен вълк. Опасни са, но не може да се сравняват с тези.

Той изрита разбито парче от хитиновата обвивка на един от вордите.

– Как мислиш, един легионер с броня може ли да се справи сам с една такава твар? – попита Амара.

Дорога кимна.

– Металната кожа може да спре зъбите на пазител. Те са опасни само с хапането.

– Значи, остават воините – рече Амара, поглеждайки двора. – Те са много по-опасни.

– Но не и ако инициативата е на наша страна – каза Бърнард. – Центурията на Джиралди им се противопостави успешно, когато се събра накуп.

– Да – кимна Дорога. – Впечатляващо. Твоите хора сигурно са правили дълги и досадни тренировки на този тип бой, близо един до друг.

– Да – ухили се Бърнард. – Но си струваше.

– Видях – рече Дорога. – Трябва да помислим за нощно сражение. Пазителите винаги са по-бавни нощем. Може и в новото гнездо да е същото.

– Нощните атаки са опасна работа – отбеляза Бърнард. – Много неща може да се объркат.

– А царицата? – попита Амара. – Дорога, бихте ли се с царицата в гнездото, което унищожихте?

Дорога кимна.

– Царицата се беше скрила под няколко големи нападали дървета заедно с две царици кутрета. Охраняваха ги твърде много воини, за да можем да се доберем до тях. Затова Хашат подпали дърветата и започнахме да убиваме всеки, който се измъкне. С цариците кутрета се справихме лесно. Царицата излезе последна, заобиколена от ворди. Беше трудно да я видим. Тя е по-дребна от вордите, но по-бърза. Успя да убие двама от моите хора и гаргантите им. Наоколо беше пълно с огън и дим, нищо не се виждаше. Но Хашат се втурна напред и ми казваше къде да атакувам. Уокър размаза царицата. Не остана много от нея.