Фурията на Академа

– Това вече го знаем – каза Амара.

– Добре – отвърна Дорога. – Тогава да тръгваме.

– Има още неща, за които трябва да поговорим – настоя Амара.

Дорога я погледна неразбиращо.

– Например за това – продължи Амара, – че намерих слабото им място – онези подутини на гърбовете им. Когато ги удариш, оттам започва да тече някаква зеленикава течност, те губят ориентация и умират.

Дорога кимна.

– Видях това. Мислих за него. Мисля, че те се задавят.

– Какво? – вдигна вежда Амара.

– Задавят се – повтори Дорога. Той се намръщи, сякаш търсеше подходяща дума. – Задъхват се. Задушават се. Гърчат се панически, после умират. Като риба на сухо.

– Те риби ли са? – попита Бърнард със съмнение.

– Не – поклати глава Дорога. – Може би не дишат въздух, а нещо друго, като рибите. Трябва да имат какво да дишат, иначе ще умрат. Това е зеленото нещо в подутините им.

Амара сви устни замислено.

– Защо мислиш така?

– Защото миришат на кроач. Може би го събират там.

– Тави ми разказа за кроача – изрече замислено Бърнард. – Този слой, заради който Восъчната гора е получила името си. Те разнасят това вещество из цялата долина.

Дорога изсумтя и кимна.

– Гнездото, което хората ми унищожиха, също беше пълно с кроач.

Амара се замисли и се намръщи.

– Напълно е възможно този кроач да не е като пчелния восък – каза тя. – Да не е нещо, което те използват само за строителство, Дорога. Тави ми е разказвал, че восъчните паяци пазят кроача от разкъсване. Вярно ли е?

Дорога кимна.

– Ние ги наричаме Пазители на тишината. Само най-леките от нашия народ могат да вървят по кроача, без да го разкъсат.

– В това има смисъл – каза Амара. – Ако кроачът съдържа нещо, което е необходимо за оцеляването им... – Тя поклати глава. – Кога се е появила Восъчната гора в долината?

Бърнард сви рамене.

– Когато дойдох в Калдерон, някой ми каза, че тя е тук много отдавна.

Дорога кимна в знак на съгласие.

– Дядо ми е ходил в нея още когато е бил дете.

– Но тези паяци, или пазители – те появявали ли са се някъде другаде?

– Никога – отговори Дорога уверено. – Само в долината.

Амара погледна към един от мъртвите ворди.

– Значи, не са можели да я напуснат. Тези твари са бързи и агресивни. Нещо трябва да ги е задържало на едно място. Те се нуждаят от място с кроач, за да оцелеят.

– Ако е така – отбеляза Бърнард, – защо сега са започнали да се разпространяват? Те са били на едно място години наред.

Дорога остави крака на Уокър на земята и тихо каза:

– Нещо се е променило.

– Но какво? – попита Амара.

– Нещо се е пробудило – рече Дорога. – Тави и моето кут... и Кайтай са събудили нещо, живеещо насред кроача. То ги преследваше, когато избягаха от там. Аз хвърлих камък върху него.

– Ако се вярва на думите на Тави – каза Бернард, – този камък е бил с големината на пони.