Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Лейди Плацида присви очи.
– Така ли? – Тя отмести поглед от Калар към момчетата, които лежаха на земята, а след това и към Бренсис, Ренцо и Вариен. – Вие бяхте ли свидетел на това нападение?
– На последната му част – отвърна Калар. – Размахваха се мечове. Антилар се опитваше да убие сина ми, след като беше пребил другите две момчета. Синът ми и неговите приятели могат да свидетелстват.
– Н-не – заекна Тави. – Не се случи така.
– Момче – отсече рязко Калар с ярост в гласа. – Това се обсъжда само между граждани. Затваряй си устата.
– Не! Вие ня...
Внезапно въздухът в гърлото на Тави като че ли се втвърди, принуждавайки го да замълчи. Той погледна към Калар и видя, че лордът леко се мръщи.
– Момче – каза лейди Плацида с леден глас. – Ти ще мълчиш. Върховният лорд е прав. Това е въпрос между граждани. – Тя се вгледа в Тави за миг и на него му се стори, че през лицето ѝ мина сянка на извинение. Следващите ѝ думи бяха произнесени по-тихо, по-топло. – Трябва да замълчиш. Разбираш ли?
Натискът върху гърлото му намаля и Тави отново можеше да диша. Той погледна към лейди Плацида и кимна.
Тя му кимна в отговор и се обърна към мъжа, който стоеше до нея.
– Капитане, с ваше разрешение, бих искала да се погрижа за ранените, преди да отведете обвинения.
– Разбира се, милейди – отвърна легионерът. – Благодарим ви за помощта.
– Аз ви благодаря – каза му тя и тръгна по уличката към Тави и Макс.
В този момент Калар се обърна към нея и ѝ прегради пътя. Плацида беше с няколко инча по-висока от него. Тя го погледна със спокойно, непроницаемо изражение на лицето. Огненият сокол на китката ѝ запърха нервно с криле, ръсейки огнени искри по земята.
– Да, Ваша светлост?
Калар заговори много тихо.
– Едва ли ме искаш за свой враг, жено.
– Предвид онова, което знам за вас, Ваша светлост, не виждам как можете да бъдете нещо друго.
– Махай се – каза ѝ той със заповеден тон.
Лейди Плацида му се изсмя весело и в същото време презрително.
– Странно, че Максим Антилар е успял да нанесе всички тези рани със собствените си ръце. Нали знаете, че той притежава доста голяма призователска сила.
– Той е копеле на смрадлив варварин. От него може да се очаква всичко – отвърна Калар.
– Очаква се и след подобен варварски сблъсък кокалчетата на юмруците му да бъдат разбити. Но ръцете му не са наранени. А всичките рани на Антилар са на гърба му.
Калар впери в нея безмълвен поглед, изпълнен с ярост.
– Странно е и че ръцете на останалите момчета са в ужасно състояние, Ваша светлост. Разбити стави и на двете ръце. Необичайно, нали? Почти достатъчно, за да накара всеки да си помисли, че момчето от Калдерон е надвило не само сина ви, но и неговите другари. – Тя сви презрително устни. – Нали точно момчето от Калдерон нямаше абсолютно никакви умения в призоваването на фурии?
Погледът на Калар пламна.
– Ах, ти, арогантна кучко. Ще ти...
Очите на лейди Плацида останаха все така спокойни и твърди като далечна планина.
– Какво ще направите, Ваша светлост? Ще ме призовете на дуел?
– Ще се скриеш зад гърба на мъжа си – ухили се презрително Калар.
– Напротив – отвърна лейди Плацида. – Ще се изправя срещу вас още тук и сега, ако Ваша светлост пожелае. Не може да се каже, че нямам опит. Надявам се, че помните дуела ми за правото да стана гражданин.
На бузата на Калар заигра нервно мускулче.
– Да – отбеляза лейди Плацида. – Помните го. – Тя погледна към Бренсис и другарите му. – Погрижете се за сина си, Ваша светлост. Този бой е приключен. А сега ще бъдете ли така добър да отстъпите настрани и да ми позволите да помогна на ранените...
Думите ѝ прозвучаха като учтив въпрос, но тя не сваляше очи от Калар.
– Няма да забравя това – избоботи Калар и отстъпи встрани. – Обещавам ви.
– Няма да повярвате колко малко означава това за мен – отвърна лейди Плацида и мина покрай него, без да го поглежда повече, а огненият сокол остави след себе си сияеща следа.
Тя се приближи до Тави и Макс и с делови вид остави сокола на земята до себе си. Тави наблюдаваше как Калар помага на сина си да се изправи и го извежда заедно с останалите от уличката.
Младежът въздъхна бавно и каза:
– Отидоха си, Ваша светлост.
Лейди Плацида кимна. Щом зърна отворените рани на гърба на Макс, погледът ѝ за миг се изпразни от съдържание. После видя раната от меча и потрепна.
– Ще живее ли? – попита тихо Тави.
– Така мисля – отвърна тя. – Успял е сам да затвори най-лошите рани. Но все още е в опасност. Добре, че тръгнах след Калар, когато той излезе от дома си.