Фурията на Академа

– Не само мъжете. Жените. Старците. Децата. Всички са взети. Те ще убиват. Докато ние не убием тях. – Той затвори очи за момент. – Именно затова претърпяхме толкова големи загуби. Трудно е да се биеш с такъв противник. Видях мнозина добри воини да се поколебават. Само за миг. И умряха заради това.

И тримата замълчаха за малко.

– Дорога – попита най-накрая Амара, – защо по-рано ги нарече „променящи се“?

– Защото те се променят – отговори Дорога. – В нашите легенди народът ми е срещал вордите три пъти. И всеки път те са изглеждали различно. Имали са друго оръжие. Но винаги са действали еднакво. Опитвали са се да вземат всички.

– И как се осъществява вземането? – продължи да го разпитва Амара. – Използва ли се някакъв вид призоваване?

Дорога поклати глава.

– Не съм сигурен как става – рече той. – Някои казват, че е достатъчно вордът да те погледне. И започва да те контролира, сякаш си глупав звяр.

Уокър разтърси земята с басов рев, който завърши с пръхтене, и побутна Дорога с дебелокожия си крак.

– Млък, животно – каза разсеяно Дорога, като възстанови равновесието си и се облегна на гарганта. – Говори се още, че те отравят водата. Понякога изпращат нещо, което изпълзява вътре в теб. – Той сви рамене. – Не съм ставал свидетел на това. Виждал съм само какво се случва после. Цели племена си тръгват. Съмнявам се, че разбират какво се е случило с тях.

Този път тримата помълчаха по-дълго.

– Не ми се иска да го казвам – рече тихо Бърнард, – но какво става, ако вордът иска да използва фуриите на взетите хора?

Амара почувства как я побиват тръпки по гърба.

– Дорога? – попита тя.

– Не знам – поклати глава маратът. – Фуриите не са част от моя свят.

– Това може да промени всичко – каза Бърнард. – Преимуществото ни е във фуриите на рицарите ни. Някои от хората ни са страшно надарени. Налага им се да бъдат такива – толкова далеч от останалата част от държавата.

Амара кимна бавно.

– Да допуснем, че вордите са получили достъп до призоваването – каза тя. – Променя ли това нещо относно дълга ни?

– Не – поклати глава Бърнард.

– Тогава трябва да сме готови за най-лошото – каза Амара. – Да държим рицарите си в резерв, за да противодействат на техните призователи, докато не установим със сигурност имат ли такива. И ако нямат, легионерите ни може да са способни да им се противопоставят, поне докато рицарите Игнуси запалят кроача. Можем ли да го направим?

Бърнард се намръщи за момент, после бавно кимна.