Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Покрай нея преминаха още няколко носилки и Амара едва в последния момент забеляза, че капитан Янус носи едната от тях. Устните на капитана потрепваха някак странно и той се оглеждаше, докато погледът му не се натъкна на Амара.
Тя го зяпна ужасена. В очите му имаше нещо... нередно. Просто нередно. Янус беше прекрасен, умен офицер, който постоянно обмисляше как да ръководи хората си по-добре, как да ги защитава. Винаги беше изпълнявал дълга си в служба на държавата. Дори когато се хранеше или тренираше, или си почиваше, или се сърдеше, винаги гледаше умно, постоянно преценяваше, планираше, търсеше най-добрите решения.
Сега този умен поглед беше изчезнал.
Времето спря. Очите на Янус бяха полузатворени, невъзмутими, изражението му беше странно равнодушно. Който и да беше този, който сега гледаше към Амара, това не беше капитан Янус.
„Велики фурии – помисли си Амара. – Той е взет.“
В очите на мъжа имаше нещо чуждо и безумно. Той хвана по-удобно носилката, после внезапно я издърпа от ръцете на мъжа от другата ѝ страна. Раненият изкрещя и се строполи върху каменния под.
Янус завъртя тежката носилка, закачи с нея Амара и я събори на земята. После се обърна и със следващия удар разби черепа на мъжа, носещ поредната носилка. Човекът рухна безмълвно на пода. Янус запрати носилката в следващия и той също падна, увличайки още неколцина подир себе си.
Янус се обърна и хукна към вратата, но докато преминаваше покрай Амара, тя протегна крак и ловко го подсече. Той полетя с главата напред към вратата.
– Бърнард! – изкрещя Амара, скачайки на крака, за да последва капитана. – Джиралди! Янус е взет! – Тя изскочи навън и видя, че Янус се носи право към Харгър. – Спрете го! – извика тя. – Спрете този човек!
Двама легионери, оказали се близо до Янус, примигнаха учудено към него, но после застанаха на пътя му. Единият от тях вдигна ръка и каза:
– Извинявайте, сър, но графинята иска да...
Янус хвана легионера за протегнатата ръка и с едно небрежно, свирепо движение я изви и я строши. Легионерът изпищя и отстъпи крачка назад, когато Янус го пусна. След кратко колебание вторият легионер посегна към дръжката на меча си.
Янус с такава сила го удари с юмрук по главата, че Амара чу как вратът на човека се счупи. Той се строполи тежко на земята.
– Иска да се добере до Харгър! – изкрещя Амара. – Пазете лечителя! Махнете го оттук!
Тя измъкна меча си, призова Сирус, за да увеличи скоростта си, и се хвърли към Янус изотзад.
Но преди Амара да се приближи достатъчно, че той да влезе в обсега на удара ѝ, Янус се обърна, скочи напред и насочи смазващия си юмрук към главата ѝ. Амара го видя като бавно, лениво замахване, макар и прекрасно да знаеше, че ударът е бърз като език на слайв. Тя измести центъра на тежестта си, като собствените ѝ движения ѝ изглеждаха забавени като насън, и юмрукът прелетя покрай главата ѝ, без да я засегне. Тя замахна надолу с късия тежък гладиус и острието му навлезе дълбоко в дясното бедро на Янус.
Но капитанът реагира така, сякаш тя го е ударила с шепа перушина. Моментално замахна отново към главата ѝ.
Амара се хвърли вдясно на Янус, надявайки се, че раната в бедрото ще забави движенията му, претърколи се по земята и скочи на крака на няколко фута встрани.
Янус я изгледа за един дълъг миг, а после се обърна и продължи да крачи към Харгър. Изтощеният лечител продължаваше да спи в носилката си. Лицето му изглеждаше хлътнало, твърдата му сива брада беше прорязана с бели нишки. Двама легионери понесоха носилката му надалече, докато половин дузина други се изправиха срещу Янус с щитове и оръжия в ръце.
Янус вдигна крак и го заби в щита на един легионер в средата на редицата. Мъжът отлетя на няколко ярда и се строполи несръчно върху камъните. Друг легионер съсече ръката на Янус от рамото до лакътя, но бившият капитан не обърна ни най-малко внимание на раната, сграбчи щита на мъжа с две ръце и го захвърли със страшна сила върху следващия легионер в редицата.
Но в този момент се появи Бърнард, който се изправи срещу Янус с голи ръце. Сърцето на Амара се сви от страх за любимия ѝ. Бърнард изруга и удари Янус с юмрука си, подсилен от Брут. Ударът се стовари върху Янус като таран, той излетя назад и се строполи по гръб върху калдъръма. Бърнард го посочи и извика:
– Брут!
Камъните на калдъръма се надигнаха и изпод тях се подаде пръстена хрътка, чиито челюсти захапаха здраво крака на Янус, преди взетият да успее да се изправи.