Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Очите на Янус се опулиха и главата му се обърна, за да види хрътката, която го беше приковала на място. Главата се наклони на една страна някак бавно и странно, сякаш вратът му беше от каучук. После той погледна към Бърнард и рязко замахна с длан към него.
Пръстта се надигна на височина два фута. Към Бърнард с невероятна скорост се понесе каменна вълна, която го удари по крака и графът падна.
Сърцето на Амара скочи до гърлото.
Взетите можеха да призовават фурии!
Тя се хвърли напред, насочила острието на меча в гърлото на Янус. Обаче той успя да се извърне и да вдигне ръка. Острието на гладиуса се заби в изпънатата му длан. Той извъртя ръката си рязко настрани, острието се оказа заседнало между костите и плътта му и тя се принуди да пусне дръжката. Янус се опита да я сграбчи с другата си ръка и тя отскочи встрани.
– Амара! – извика Дорога.
Тя се обърна и видя как маратският вожд запраща тоягата си иззад тълпата объркани легионери, които препречваха пътя му. Тоягата се удари в земята, отскочи и Амара я сграбчи в движение – осъзнаваше, че трябва да използва силата от хвърлянето на Дорога, не би могла да вдигне тоягата сама. Успя да я задържи с двете си ръце и със замах я стовари върху главата на капитан Янус.
Амара усети как черепът на мъжа се счупи с лекота след ужасния удар. Тя се олюля, изгубила равновесие от тежестта на тоягата. Тялото на Янус се сгърчи конвулсивно няколко пъти и постепенно застина.
Амара дочу викове и писъци. На прага на вратата към голямата зала лежеше легионер и пищеше силно и ужасено – звук на агония и безумие, в който нямаше нищо човешко. Лявата му ръка липсваше, а изтеклата му кръв образуваше локва. Виковете му постепенно утихваха, докато накрая спряха съвсем. Амара чу звънтенето на стомана, още крясъци и гласа на Джиралди, уверено даващ заповеди.
Дишайки тежко, Амара огледа двора. Битката беше продължила броени мигове, но тя се чувстваше слаба и изтощена. Харгър, заобиколен отвсякъде от легионери, не беше пострадал. Амара се забърза към Бърнард и коленичи до него.
– Ранен ли си?
– Изкара ми въздуха – отговори тихо Бърнард. Надигна се сковано и потърка замаяно главата си. – Виж как са хората.
Амара кимна и се изправи.
Дорога се приближи към тях и погледна намръщено Бърнард.
– Умираш ли?
Бърнард се намръщи, потривайки с длан тила си.
– Почти ми се иска да беше така.
Дорога изсумтя, вдигна тоягата си, огледа края ѝ и го показа на Бърнард.
– Твоята глава е по-здрава от неговата.
Едната страна от върха на тоягата беше покрита с кръв и прилепнали по нея черни коси. Когато Амара видя това, почувства как ѝ се повдига. Янус. Тя го познаваше от две години. Харесваше го. Уважаваше го. Той винаги беше любезен и внимателен. Амара знаеше колко много ценеше Бърнард неговия опит и професионализъм.
И тя го беше убила. Беше му разбила черепа.
Амара не успя да се справи с гаденето си и повърна.
Дорога я погледна внимателно и каза:
– Той беше взет. Нищо не можеше да направиш.
– Знам.
– Той би убил всеки, до когото успееше да се добере.
– И това знам – отвърна Амара. – Но не ми става по-леко.
Дорога поклати глава.
– Не го уби ти, а вордът. Както и останалите, загинали по време на нападението.
Амара не отговори.
Скоро към тях се приближи Джиралди и удари с юмрук по нагръдника си.
– Графиньо. Граф Бърнард.
– Какво се е случило? – попита тихо Бърнард. – Чух шум от битка.
Джиралди кимна.
– Трима ранени изведнъж се надигнаха от носилките си... и започнаха да убиват хората. Бяха силни почти като призователи на земя. Наложи се да ги убием – за което трябваше доста да се потрудим. – Той въздъхна и изгледа продължително трупа на Янус. – Сър Тир също обезумя. Нападна сър Кернс. Уби го. После нападна сър Джагър и го рани сериозно в крака. Наложи се да убия Тир.
Бърнард погледна Джиралди и изруга:
– Врани!
Джиралди кимна мрачно, поглеждайки с погнуса към птиците, изпълнили двора.
– Да.
Дорога намръщено премести поглед от единия към другия.
– Какво означава това?
– Трима от рицарите ни бяха призователи на огън – отговори тихо Бърнард. – Бяха най-силното ни средство за атака. Сега двама от тях са мъртви, а един е ранен. Колко подвижен е той, Джиралди?
– Късмет е, че е жив – поклати глава Джиралди. – Нямахме призовател на вода да го изцели. Най-добрите ми лекари са при него и го шият. Но няма да може да пътува.