Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Тя положи едната си ръка върху раната, после подпъхна другата под Макс, на мястото, откъдето беше излязло острието. Затвори очите си за няколко безмълвни мига, след което внимателно издърпа ръцете си. Раната от меча изчезна и на нейно място се появиха розова кожа и белег.
Тави примигна изненадано и каза:
– Дори не използвахте съд с вода.
Лейди Плацида се усмихна едва забележимо:
– Не ми се намираше подръка. – После погледна към легионерите и попита: – Какво всъщност се случи тук?
Тави ѝ разказа за битката колкото се може по-тихо и по-сбито.
– Ваша светлост – каза той, – много е важно Макс да се върне в Цитаделата с мен. Моля ви, не може да го арестуват тази вечер.
Тя поклати глава.
– Боя се, че това е невъзможно, младежо. Максим беше обвинен в престъпление от Върховен лорд и трима граждани. Сигурна съм, че всеки здравомислещ съдия ще го освободи, но няма как да избегне процеса.
– Но той не може. Не и сега.
– Защо? – попита лейди Плацида.
Тави я гледаше, изпаднал в безпомощна безизходица.
– Ти не си застрашен, поне от законова гледна точка – каза лейди Плацида. – Калар за нищо на света няма да позволи на сина си да те обвини в това, че си го пребил почти до смърт.
– Това изобщо не ме притеснява – каза Тави.
– Какво тогава?
Тави усети, че се изчервява, и погледна встрани. Лейди Плацида въздъхна.
– И двамата трябва да сте благодарни, че сте живи – каза тя. – Истинско чудо е, че стана така.
– Тави? – обади се Макс.
Гласът му беше слаб, едва доловим.
Тави веднага се обърна към приятеля си.
– Тук съм. Добре ли си?
– И по-зле съм бил – промърмори Макс.
– Максим – рече твърдо лейди Плацида. – Не трябва да говориш, докато не те пренесем в нормално легло. Дори да е в затворническа килия. Ранен си много лошо.
Макс поклати леко глава.
– Трябва да говоря с него, Ваша светлост. Моля ви. Насаме.
Лейди Плацида повдигна изненадано вежда, но кимна и се изправи. По неин сигнал огненият сокол подхвръкна във въздуха и се стопи в нищото. Тя спокойно отиде при легионерите и ги заговори.
– Тави – каза Макс, – иди в имението на сър Нед.
– Да?
Тави се наведе по-близо и сърцето му затуптя силно в синхрон с пулсиращата му глава.
– Били са нападнати пред къщата. Сър Нед е мъртъв. Както и кочияшът. Куртизанката. И главорезите.
Стомахът на Тави се сви.
– А леля Исана?
– Не я видях, Тави. Изчезнала е. Останала е кървава следа. Може би са я отвели някъде.
Той се накани да каже още нещо, но подбели очи и главата му клюмна.
Тави гледаше мълчаливо приятеля си, докато легионерите не дойдоха при него и не го понесоха към затвора. След това тръгна към имението на сър Нед, където откри, че там вече са се появили мъжете от Градския легион. Всички тела бяха подредени в редица. Леля му я нямаше сред тях.
Тя беше изчезнала. Може би я бяха отвели някъде. Може би вече беше мъртва.
Макс, единственият човек, който можеше да поддържа илюзията за силата на Гай, беше в затвора. Без неговото присъствие като двойник на Първия лорд държавата беше обречена на гражданска война, която щеше да позволи на враговете ѝ да я унищожат напълно. И причина за всичко това беше решението, взето от Тави.
Той се обърна и тръгна бавно и с усилие по улицата към Цитаделата. Трябваше да разкаже на Килиан за случилото се.
Защото нямаше какво друго да направи нито за семейството си, нито за приятеля си, нито за своя господар.
Глава 25
Амара се събуди, усещайки как нещо дребно я докосва по ходилото. Тя го изрита, каквото и да беше то, и чу тихо шумолене по пода. Мишка или плъх. Холтът беше пълен с тях, колкото и котки и фурии да използваха срещу им. Тя се надигна и разтърка лицето си с ръце.
Голямата зала на холтърската къща беше пълна с ранени. Някой беше успял да разпали огнищата, намиращи се в противоположните краища на залата, на двете врати бяха застанали стражи. Амара се надигна и се протегна. Заоглежда залата, докато не откри Бърнард, който беше застанал при една от вратите и тихо обсъждаше нещо с Джиралди. Тя тръгна през залата към тях, заобикаляйки налягалите по пода и спящи ранени.
– Графиньо – каза Бърнард и учтиво склони глава. – Трябва да си почиваш.
– Добре съм – отвърна тя. – Колко време спах?
– Около два часа – отговори Джиралди, почтително докосвайки с пръст ръба на шлема си. – Видях ви в двора. Не беше зле, като за... ъъъ....
– За жена? – попита Амара лукаво.
Джиралди изсумтя.
– За цивилно лице – отвърна той надменно.