Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
– Ако предположенията ни са верни – рече той. – Ти какво мислиш, Дорога?
– Мисля, че имаме твърде много „ако“ и „може би“ – изсумтя маратът. – Това не ми харесва.
– На мен също – каза Амара. – Но само с това разполагаме.
Бърнард кимна.
– Тогава потегляме. Ще вземем рицарите и центурията на Джиралди. Ще оставя Феликс тук да защитава ранените.
Амара кимна и стомахът ѝ изкъркори. Тя вдигна към устните си забравената чаша със супа и отпи. Храната ѝ се стори твърде солена, но усещането за засищане беше приятно.
– Добре. Трябва да си измислим пароли, Бърнард. Ако взетите алерани не могат да говорят, ще може да отличаваме приятелите от враговете по този принцип. Трябва да приемем, че и самите ние не сме имунизирани против това, да станем жертви на вордите.
– Добра идея – каза Бърнард и огледа мрачно двора. – Велики фурии, това не ми влияе добре на стомаха. Всичко е избягало от тия твари. Освен враните и нас не виждам нищо живо на разстояние половин миля. Включително и птици. Дори проклетите плъхове ги няма.
Амара допи супата си и погледна рязко към Бърнард.
– Какво?
– Тази работа ме плаши – рече той. – Това е.
– Какво искаш да кажеш, че тук няма и плъхове? – настоя тя и чу, че гласът ѝ трепери.
– Извинявай – каза той. – Просто размишлявах на глас.
Ужасът скова пръстите ѝ и празната тенекиена чаша падна на земята. В главата ѝ изплува споменът как нещо дребно се беше плъзнало по крака ѝ, преди тя да се събуди.
Понякога изпращат нещо, което изпълзява вътре в теб.
– О, не – изстена Амара, завъртайки се към сумрачната голяма зала, където ранените рицари, легионерите и местните жители отпочиваха. – О, не, не, не!
Глава 26
Амара чу как Бърнард изруга зад гърба ѝ и се забърза подире ѝ към голямата зала, на чийто вход стоеше на пост Джиралди. При вида на тичащата Амара старият центурион се намръщи.
– Ваша светлост! Случило ли се е нещо? – попита той.
– Вдигай всички – изрече рязко Амара. – Нека се съберат навън. Веднага.
Джиралди примигна.
– Всич...
– Изпълнявай! – изрева Амара.
Джиралди машинално се изпъна, усетил решителността в гласа ѝ, и удари с юмрук нагръдника си. После се извърна и гръмогласно започна да издава заповеди.
– Амара, какво има? – попита Бърнард.
– Събудих се, защото плъх или мишка се допря до крака ми – отвърна тя. Дланите ѝ се свиха в юмруци. – Но ти каза, че тук не са останали дори плъхове.
Бърнард се намръщи.
– Може би ти се е присънило?
– Велики фурии! – въздъхна Амара. – Много се надявам на това. Защото, ако вордът е изпратил същества, способни да пропълзят в тялото на човек, когато той спи, имаме проблем. Повечето рицари спяха близо до мен, където светлината беше мъждива.
Бърнард си пое дъх и изруга тихо:
– Врани и проклета мърша! Мислиш, че из залата може да са пълзели тези... твари?
– Предполагам, че това е част от атакуващата им тактика – каза Амара. – Просто е по-безшумно.
– Сега е ясно защо вордът отстъпи толкова бързо – намеси се Дорога. – И ви позволи да се погрижите за ранените. Знаел е, че ще ги внесете вътре. И после е изпратил превземачи.
Междувременно Джиралди продължаваше да издава заповеди. Всички фуриени лампи в залата бяха запалени и вътре стана толкова светло, че Амара я заболяха очите. Тя се дръпна встрани от вратата, за да могат взелите своите оръжия и щитове легионери да излизат и да се строяват. Някои от мъжете накуцваха с явна болка. Наложи се да изнасят ранените с носилките.
Амара с усилие потисна желанието си да закрещи, за да излязат всички по-бързо. Джиралди и сам се справяше доста добре с тази задача. Амара отчаяно се надяваше, че предположението ѝ е погрешно и че излизането от сградата ще се окаже излишна мярка. Но нещо ѝ подсказваше, че е права. И че грижливо заложеният капан вече е изщракал.
Двама мъже изнесоха първите носилки с ранените на двора и Амара ги проследи с поглед, прехапала устни. След това излязоха няколко рицари Тера с тежки доспехи, които все още не бяха успели да облекат изцяло. Някои от хората се събираха на групи от по двама и по трима и тихичко си говореха нещо. Джиралди се накани да им закрещи, но се възпря с видимо усилие и продължи да гълчи младите легионери от центурията на Феликс.
Амара се вгледа внимателно в онези, на които Джиралди се въздържа да се разкрещи. Всички те бяха рицари. Защо не излизаха?
– Господа – извика им Амара. – Излезте заедно с останалите, моля!
Рицарите я погледнаха и няколко от тях се удариха с юмруци по гърдите. После всички тръгнаха към вратата подир онези с носилките. „Те просто чакаха заповеди – помисли си Амара. – Но капитан Янус би трябвало да съобрази, че заповедта за излизане се отнася за всички.“