Кралица на въздух и мрак [bg]

— Марк каза, че е полудяла, защото е паднала в басейна в Кухината, докато членовете на Кохортата измъчвали Кийрън — възмути се Хелън. — Тя се опитала да убие него.

Джия придоби мрачно-развеселено изражение.

— Да питам ли изобщо къде е Кийрън сега?

— Върна се в царството на феите — рече Ейлийн. — А сега ще ми кажеш ли къде е Хорас, та да го фрасна по-силно, отколкото го е цапардосвал който и да било през живота му?

— Това няма да помогне — каза Джия. Двете с Ейлийн често водеха този разговор. — Трябва да помисля как да предприема конструктивни стъпки, с които да поправя нанесената от него вреда.

— Защо е арестувал децата от Сколоманса? — попита Хелън. — Според Марк Раян, Дивя и Диего са най-свестните от центурионите.

— За да ги превърне в пример за назидание. „Така стана, когато помагате на долноземците.“

— Не можем да регистрираме хората — каза Ейлийн. — Нечовешко е. Това ще кажа на Клейва.

Проекцията на Джия се разми сърдито по краищата.

— Да не си посмяла. Не чу ли какво казах току-що? Диърборн е вдигнал мерника на Хелън заради елфическата й кръв. Ще се озовете в затвора, а на вашето място ще бъде поставен някой по-податлив на влияние. Трябва поне да изглежда така, сякаш се подчинявате.

— И как да го направим? — Хелън открай време мъничко се страхуваше от своята тъща консул. Все й се струваше, че на Джия не може да й е приятно, че дъщеря й беше избрала да се ожени за жена, още по-малко пък такава с елфическа кръв във вените. Джия с нищо, нито с дума, нито с действия, не беше показала, че е разочарована от избора на Ейлийн, но Хелън не успяваше да се отърве от това чувство. И все пак сега не можа да се въздържи да не каже: — От долноземците се очаква да дойдат в светилището, а ние трябва да предадем регистрациите на Клейва.

— Знам, Хелън — рече Джия. — Само че не може да пренебрегнете заповедта. Хорас ще следи дали Лосанджелиският институт ще покрие квотата си. Току-що си ви върнах. Няма да ви изгубя отново. Умни сте. Намерете начин да заобиколите заповедта за регистриране, без да я пренебрегнете.

Въпреки всичко, за миг Хелън усети прилив на щастие, Вас, казала бе Джия. Сякаш й бе липсвала не само Ейлийн, но и тя.

— Има и нещо обнадеждаващо — продължи Джия. — Бях със сестра Клеофа, когато научихме новината, и тя беше бясна. Железните сестри определено са на наша страна. Те могат да бъдат наистина страшни, когато поискат. Не мисля, че на Хорас ще му хареса да му бъдат врагове.

— Мамо — каза Ейлийн. — С татко трябва да се махнете от Идрис. Ела тук за известно време. Там не е безопасно.

Хелън улови ръката на Ейлийн и я стисна, защото знаеше какъв ще бъде отговорът.

— Не мога просто да си тръгна — каза Джия, звучаща не като майката на Ейлийн, а като консула на Клейва. — Не мога да изоставя хората ни. Заклех се да защитавам нефилимите и това означава да устоя на тази буря и да направя всичко по силите си, за да отменя стореното от Хорас… да извадя онези деца от затвора в Гард… — Джия погледна през рамо. — Трябва да вървя. Но не забравяйте, момичета… Съветът в по-голямата си част е добър, също като сърцата на повечето хора.