Кралица на въздух и мрак [bg]

Пъстроцветните звезди започваха да избледняват и в тяхното отсъствие светлината на изгряващото слънце хвърляше мътни златни сенки над кулата, мрачно красива като лъснато дуло на пистолет. Около плета имаше затревена равнина, прошарена тук-таме с групички глогини. Редицата светли елфи се люшна напред сред нисък ропот, надигнал се сред изобилието от коприна и кадифе, крила и копита. Момичетата върху червеникавокафявата кобила мърмореха: „Колко са бавни тук, в Нощния двор. Колко грубо е да ни карат да чакаме“.

Утринният въздух улови ръба на качулката на Ема, докато тя се обръщаше.

— Какво е това?

Едно от момичетата поклати глава.

— Кралят е подозрителен, естествено. Между двата Двора толкова отдавна цари вражда. Ездачите проверяват всеки гост.

Ема замръзна.

— Ездачите на Манан?

Другото момиче се разсмя.

— Сякаш има други!

Джулиън се приведе към Ема и каза ниско:

— Невъзможно е да минем през портата заедно с останалите, без Ездачите да ни разпознаят. Особено теб. Трябва да се махнем от тук.

Мястото, където Кортана обикновено висеше на гърба й, болеше като фантомен крайник. Беше убила един от Ездачите с меча си… немислимо бе да не я помнят.

— Съгласна. Някаква идея как да го направим?

Джулиън погледна нагоре и надолу по редицата елфи, които не ги свърташе на едно място. Тя се простираше от портата на кулата докъдето стигаше погледът в далечината.

— Не и в момента.

Някъде напред избухна спор. Дриадата в дървото се караше с двама гоблини. Всъщност дребни кавги като че ли избухваха навсякъде. От време на време някой елфически рицар се приближаваше лениво на коня си, за да въдвори ред, но никой като че ли не проявяваше особен интерес към това да опази спокойствието.

Ема се взираше тревожно към хоризонта. Съмваше се и много скоро светлината щеше да се усили, което надали щеше да подпомогне опита им да избягат. Биха могли да препуснат към портата, но стражите щяха да им препречат пътя, ако се насочеха към плета, или ако се опитаха да напуснат редицата, със сигурност щяха да бъдат забелязани.

В такъв случай приеми, че ще ви забележат, помисли си Ема. Обърна се към Джулиън и се изпъна властно.

— Фъргюс, глупак такъв! — сопна се. — Кралицата изрично нареди да яздиш в края на редицата!

„Какво?“ оформиха безмълвно устните на Джулиън.

Не помръдна и момичетата върху червеникавокафявата кобила се изкискаха.

Ема го удари леко по рамото и пръстите й се плъзнаха по гърба му изписвайки символ, който и двамата знаеха. Означаваше: Имам план.

— Заплесна се по дриадата, нали? — каза на глас и впи пети в хълбоците на Силвърмейн. Стреснат, конят тръгна в тръс. — Кралицата ще ти вземе главата заради това. Идвай!

Кикот се разнесе откъм близките феи, докато Ема обръщаше коня си и поемаше към края на процесията. След миг Джулиън я последва. Кикотът затихна зад тях, докато те яздеха в тръс покрай редицата. Ема не искаше да привлича ненужно внимание, като язди прекалено бързо.