Кралица на въздух и мрак [bg]

Усети убождане в гърлото и се завъртя, мъчейки се да се отскубне от агонията. Чу Джулиън да вика името й…

Нещо се удари в дланта й и пръстите й се сключиха инстинктивно около него — тялото й беше разпознало дръжката на меч, още преди умът й да осъзнае какво държи.

Меч. Меч с бяло острие, сякаш къс, отрязан от луната. Позна го начаса от илюстрациите в старите книги: това беше Дюрендал, мечът на Роланд, братът острие на Кортана.

Нямаше време да задава въпроси. Замахна срещу тръните, а Дюрендал беше неясно сребристо петно. Разнесе се писък — като рязко изкривен метал, — докато Дюрендал прерязваше тръни и ластари. Плисна мъзга, щипейки отворените й рани, ала Ема не я беше грижа, замахваше отново и отново, мечът беше като трион в ръката й и стъблата се сипеха около нея. Плетът се гърчеше, сякаш от болка, и ластарите започнаха да се отдръпват, като че ли се страхуваха от Дюрендал. Отвори се път, както пред нея, така и зад нея, като разделянето на Червеното море, и тя притича през тесния отвор между стъблата, викайки на Джулиън да я последва.

Изскочи от другата страна, в свят от цветове, светлина и шум: зелена трева, синьо небе, далечните звуци на процесията, отиваща към кулата. Падна на колене, все така стискайки Дюрендал. Ръцете й бяха хлъзгави от кръв и мъзга; дишаше тежко, от разкъсаната й туника течеше кръв.

Сянка потъмни небето над нея. Джулиън. Коленичи насреща й, лицето му беше бяло като платно. Улови я за раменете и Ема трябваше да положи усилие, за да не потръпне. Да почувства ръцете му върху себе си и да види изражението върху лицето му, си заслужаваше болката.

— Ема. Това беше невероятно. Как…?

Ема вдигна меча.

— Дюрендал дойде при мен. — Кръв от раните й покапа по острието, докато то заблещука и започна да избледнява. Само след миг държеше въздух, пръстите й бяха все така извити там, където се намираше златната дръжка преди малко. — Имах нужда от Кортана и той ми изпрати Дюрендал.

— „Аз съм Кортана, от същата стомана и закалка като Жоайоз и Дюрендал“ — промълви Джулиън. — Побратимени остриета. Интересно.

Пусна раменете й и откъсна парче плат от ръба на туниката си. Направи го на топка и го притисна до раната на бузата й с учудваща нежност.

Радост се разля по нея, по-ярка от болката. Знаеше, че не е в състояние да я обича, но в този момент й се струваше, че е така.