Кралица на въздух и мрак [bg]

— Може би трябваше да помислиш за това, преди да сключиш такава сделка — рече Кит.

За миг Тай придоби объркано изражение, а после се усмихна.

— Подробности, Уотсън. — Прокара ръка през косата си. — Навярно бихме могли да се дегизираме.

— Според мен е най-добре да помолим Дру.

— Дру? Защо Дру? — Изражението на Тай стана недоумяващо. — Да я помолим какво?

— Да ни помогне. Барнабас не я познава. А тя действително изглежда доста по-голяма, отколкото е в действителност.

— Не. Не Дру.

Кит си спомни лицето на Дру в библиотеката, докато говореше за Хайме. Слушаше ме и гледаше филми на ужасите заедно с мен, и се държеше така, сякаш онова, което казвам, е важно. Спомни си колко щастлива беше да се научи да използва шперц.

— Защо не? Можем да й имаме доверие. Тя е самотна и отегчена. Мисля, че би й харесало да я включим.

— Не можем да й кажем за Шейд. — Тай беше блед като луната. — Нито за Черната книга.

Така е — помисли си Кит. — Определено нямам намерение да посветя Друзила в план, който се надявам да се провали, преди да е дал резултат.

Надигна се и седна.

— Не, не… определено не. Би било опасно за нея да знае за… за онова. Ще й кажем просто, че се опитваме да се помирим с Пазара на сенките.

Тай извърна очи от Кит.

— Ти наистина харесваш Друзила.

— Мисля, че се чувства много самотна — отвърна Кит. — Това ми е познато.

— Не искам да се излага на опасност — каза Тай. — Не бива да бъде в опасност. — Той подръпна ръкавите си. — Когато Ливи се върне, ще й кажа, че искам веднага да направим парабатайската церемония.

— Мислех, че искаш да отидеш в Сколоманса? — рече Кит, без да се замисли.

Само ако можеше да види, че сега това не е невъзможно, пожела си Кит… и начаса се намрази, задето го беше помислил. Естествено, че Тай нямаше да иска да погледне на смъртта на Ливи като на каквото и да било освобождаване.

— Не — заяви Тай рязко. — Забрави ли, казах, че вече не искам да отида там. Освен това не можеш да имаш парабатай в Сколоманса. Такива са правилата. А правилата са важни.

Кит изобщо не искаше да се замисля за това колко правила нарушават в този миг. Тай очевидно беше потиснал мисълта за онова, което щеше да е нужно, за да съживят Ливи, но тези неща никога не сработваха съвършено. Подръпваше силно ръкавите си, а пръстите му трепереха лекичко.

Седнал малко зад него, Кит го докосна по рамото. Гърбът на Тай се изви, когато той се приведе напред, но не избегна допира.

— Колко прозорци има предната фасада на Института?

— Трийсет и шест — отвърна Тай. — Трийсет и седем, ако броиш тавана, но той е запечатан с хартия. Защо?

— Защото това харесвам у теб — каза Кит ниско и треперенето на Тай понамаля. — Защото забелязваш всичко. Не забравяш нищо. Не пропускаш нищо и никого.