Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Хари Потър и Нечистокръвния принц
Хари Потър и Нечистокръвния принц - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Хари Потър и Нечистокръвния принц

Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:

Хари Потър и Нечистокръвния принц
1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 210
Перейти на страницу:

— Но дотогава, — каза Джордж, като седна до кухненската маса и вдигна краката си на нея, — ще можем да се наслаждаваме на това да те гледаме, как показваш правилното използване на… опала!

— Заради теб стана! — каза ядосан Рон и засмука порязания си палец. — Почакай да стана на седемнайсет…

— Сигурен съм, че ще смаеш всички ни с неподозирани досега магически умения. — прозя се Фред.

— И като стана дума за неподозирани досега умения, Роналд, — каза Джордж. — какво е това, дето го чухме от Джини за теб и някаква млада дама на име — освен ако сведенията ни са неточни — Лавендър Браун?

Рон леко порозовя, но не изглеждаше недоволен, когато се обърна пак към брюкселското зеле.

— Гледай си работата.

— Що за дързък отговор. — каза Фред. — Наистина не зная, откъде го измисли. Не, това, което искахме да разберем беше… как тъй се случи?

— Какво искаш да кажеш?

— Тя да не е претърпяла злополука, или нещо такова?

— Какво?

— Ами, как я е сполетяло такова тежко мозъчно увреждане? Внимавай сега!

Г-жа Уизли влезе в стаята тъкмо навреме, за да види как Рон мята ножа за брюкселското зеле по Фред, който го превърна в хартиено самолетче с едно лениво махване на пръчката си.

— Рон! — каза тя разярена. — Да не съм те видяла друг път да хвърляш ножове!

— Няма. — каза Рон — …да ме видиш. — добави той шепнешком, когато се обърна пак към планината с брюкселско зеле.

— Фред, Джордж, съжалявам, милички, но Ремус пристига довечера, така че Бил ще трябва да се смести при вас.

— Няма нищо — каза Джордж.

— После, понеже Чарли няма да си идва, Хари и Рон просто ще се останат на тавана, а ако Фльор отиде при Джини…

— …това ще бъде Коледата на Джини. — измърмори Фред.

— …на всички ще им е удобно. Е, поне ще имат легло. — каза г-жа Уизли с малко изтормозен глас.

— Значи, Пърси със сигурност няма да си покаже грозната физиономия? — попита Фред.

Г-жа Уизли се извърна преди да отговори.

— Не, предполагам, че е зает в Министерството.

— О, той е най-големият задник в света. — каза Фред, когато г-жа Уизли излезе от кухнята. — Един от двамата. Е, да вървим тогава, Джордж.

— Какво ще правите? — попита Рон. — Не можете ли да ни помогнете за това зеле? Бихте могли просто да си извадите пръчките и тогава и ние ще сме свободни!

— Не, не мисля, че можем да направим това. — каза сериозно Фред. — Беленето на брюкселско зеле без магия закалява много характера, кара те да оцениш, колко им е трудно на мъгълите и безмощните…

— …пък и ако искаше хората да ти помагат, Рон. — добави Джордж, подхвърляйки му хартиеното самолетче, — не би ги замерял с ножове. Малка подсказка. Отиваме до селото, там в книжарницата работи едно много хубавичко момиче, което смята, че моите фокуси с карти са нещо изумително… почти като истинска магия…

— Скапаняци — каза мрачно Рон, докато гледаше как Фред и Джордж се отдалечават през снежната градина. — Би им отнело само десет секунди и тогава можехме и ние да идем.

— Не и аз. — каза Хари. — Обещах на Дъмбълдор, че няма да скитам наоколо, докато съм тук.

— О, да. — каза Рон. Той обели още няколко зелчици и после продължи: — Ще кажеш ли на Дъмбълдор това, което си чул да си говорят Снейп и Малфой?

— Да. — каза Хари. — Ще кажа на всеки, който може да прекрати това, а Дъмбълдор води класацията. Може да поговоря пак и с баща ти.

— Жалко обаче, че не си чул какво точно прави Малфой.

— Нямаше как, нали разбираш? Цялата работа е там, че той отказваше да каже на Снейп.

Те помълчаха малко, после Рон каза:

— Ти, разбира се, знаеш какво ще кажат всички? Татко и Дъмбълдор и всички останали? Ще кажат, че Снейп не се е опитвал да помогне на Малфой, а се е мъчил да разбере, какво крои той.

— Те не го чуха. — каза категорично Хари. — Никой не е толкова добър артист, дори и Снейп.

— Да де… Все пак, само казвам — рече Рон.

Хари се обърна намръщен към него:

— Ама ти мислиш ли, че съм прав?

— Да! — каза бързо Рон. — Наистина мисля! Обаче те всички са убедени, защото Снейп е в Ордена, нали така?

Хари не каза нищо. Вече се беше досетил, че това ще бъде най-вероятното възражение срещу новите му данни; можеше да чуе, как Хърмаяни казва: „Очевидно е, Хари, той се е преструвал, че предлага помощ, за да подлъже Малфой да му каже какво прави…“

Това обаче бяха чисти фантазии, защото той не бе имал възможност да каже на Хърмаяни какво е подслушал. Тя бе изчезнала от сбирката при Слагхорн преди той да се върне там, или поне така го беше осведомил сърдитият Маклаген, и вече си бе легнала, когато той се беше върнал в общата стая. Тъй като той и Рон заминаха за „Хралупата“ рано на следния ден, той едва бе успял да й пожелае щастлива Коледа и да й съобщи, че има да й казва много важни новини, когато се върнат след празниците. Не беше обаче съвсем сигурен, че го е чула; през това време Рон и Лавендър си казваха напълно несловесно „довиждане“ точно зад гърба му.

1 ... 102 103 104 105 106 107 108 109 110 ... 210
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)