Фурията на Академа
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Codex Alera #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502417
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на Академа». Краткое содержание книги:
Макс застена. Всеки нов удар го караше да се отпуска все повече и повече. Но когато вдигна глава и погледна към Тави, по лицето му, заедно с болката и страха, бяха изписани предизвикателство и решителност. Тави усети как оковите върху ръцете и краката му постепенно го отпускат и щом разбра намеренията на приятеля си, собствените му страх и ярост се издигнаха до нови висоти.
Бренсис въобще не обръщаше внимание на Тави. Той бе съсредоточил цялото си внимание върху Макс, ръмжеше и го засипваше с ругатни. Макс издаде хриплив стон и почти напълно се отпусна на земята, а Тави изведнъж разбра, че е свободен и камъкът повече не го задържа.
Той стъпи здраво на краката си, подхвърли кинжала си във въздуха, хвана го здраво за острието и с уверено движение го метна към гърлото на Бренсис. Ножът полетя във въздуха и Бренсис го забеляза едва в последния момент. Той се отдръпна встрани, острието го одраска по бузата и почти напълно отряза ухото му. Младежът изкрещя от болка.
Тави знаеше, че разполага само с няколко секунди, преди Бренсис да се съвземе и да ги убие и двамата. Той се хвърли напред, прескочи Макс и заби рамо в гърдите на Бренсис. Двамата паднаха на земята. Бренсис посегна към кинжала си, но Тави с отчаяна решителност заби палец в окото му и аристократът изкрещя.
Нямаше никакво време за мислене, за техники, за сложни тактики. Битката беше твърде грозна, първична, брутална. Бренсис докопа със свободната си ръка гърлото на Тави и стисна, опитвайки се да прекърши трахеята му с увеличената си от фуриите сила, но Тави парира опита му, впивайки зъби в мишницата на Бренсис. Той захапа здраво, докато устата му не се напълни с кръв. Бренсис изпищя. Тави започна да го налага с юмруци като с мощни чукове, а през това време Бренсис напразно се опитваше да извади меча си.
Тави крещеше и продължаваше да го удря. Ужасът и гневът му придадоха нови сили. Бренсис се опита да изпълзи настрани, но Тави го сграбчи за плитката и започна да удря главата му в камъните, докато накрая тялото му не омекна.
В този миг силен удар по главата отхвърли Тави встрани.
Той се приземи на хълбок, ослепен от болката. Но когато надигна пулсиращата си глава, видя как от мъглата изниква някакъв мъж, облечен в сиво и зелено. Тави с усилие разпозна лорд Калар.
Той погледна презрително към Тави, после отиде до Бренсис и подритна сина си с носа на ботуша си.
– Ставай – каза Калар с натежал от горчива ярост глас.
Зад него Тави забеляза жалките прегърбени фигури на Вариен и Ренцо, които се подпираха взаимно, за да не паднат.
Бренсис се размърда и бавно надигна глава. После седна и Тави видя, че лицето му се е превърнало в маска от синини, рани и кръв. Той отвори окървавената си уста и Тави забеляза счупените му зъби.
– Жалък си – каза Калар и в гласа му не прозвучаха нито състрадание, нито безпокойство за сина му. – Бяха ти в ръцете. А ти позволи на това... малко нищожество, на този изрод да те победи.
Бренсис се опита да каже нещо, но от устата му се отрониха само нечленоразделни звуци и стонове.
– Нямаш извинение за това – каза Калар. – Никакво. – Той погледна към двете момчета в другия край на уличката. – Никой не трябва да разбира, че ти, моят син, си бил победен от един жалък изрод. Никога. Не можем да допуснем да се разчуе за това унижение.
Сърцето на Тави замря. Макар да дишаше, Макс не помръдваше, проснат в локва от собствената си кръв. Тави се опита да се изправи на крака, но му се зави свят и той с усилие потисна гаденето си. Знаеше, че лорд Калар възнамерява да ги убие, и безпомощно гледаше как мъжът вдига ръка и земята около него започва да трепери.
В този момент заслепяваща златиста светлина заля уличката и прогони мъглата толкова бързо, сякаш самото слънце се бе спуснало в Алера Империя. Очите на Тави го заболяха и той вдигна ръка, за да ги прикрие. В дъното на уличката стоеше Ария Плацида, придружавана от половин центурия от Градския легион. Тя държеше изящната си ръка успоредно на земята и Тави видя кацналия върху нея ловен сокол, създаден от чист златист огън. Сиянието му озари всички кътчета и всички хора, намиращи се в уличката.
– Ваша светлост – каза лейди Плацида и гласът ѝ прозвуча спокойно и силно, с мелодичността и чистотата на сребърна тръба. – Какво става тук?
Треперенето на земята рязко секна. Няколко секунди Калар се взира в Тави с празен поглед, след което се обърна към лейди Плацида и легионерите.
– Нападение, Ваша светлост. Максим Антилар е нападнал и е ранил лошо сина ми и другарите му от Академията.