Златните плочи на Харати
- Автор: Мулдашев Эрнст Рифгатович
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златните плочи на Харати». Краткое содержание книги:
Едва изчаках трийсетина минути и отново набрах номера на Шамил Циганов.
— Няма грешка — каза той. — Ако очите върху ступа гледат към Кайлас, отклонението в западна посока е 61,5 градуса. Компасът ти е дал 60 градуса, но разликата е в рамките на допустимата грешка. А и без друго е ясно, че ако са ориентирани според древната магнитна мрежа, непременно ще гледат към Кайлас. Нали там е бил древният Северен полюс.
Сърцето ми щеше да се пръсне от вълнение.
— Благодаря ти, Шамил! — извиках в слушалката аз.
Сега вече бях уверен, че Сваямбанат символизира свещената Кайлас и следователно още преди пътуването до Тибет, изследвайки целия комплекс, можехме да получим представа какво би трябвало да открием в района на планината. Подсъзнанието ми нашепваше, че ако самият ступа символизира Кайлас, то останалите по-малки ступи отговарят на други елементи от… Града на боговете. Оттук следваше, че градът е разположен около Кайлас и че ние би трябвало да го видим, макар че едва ли щеше да е лесно. Мъгли и облаци навярно ще скриват древните светини, а кислородният глад на височина 5000–6000 метра ще притъпява въображението и ще засилва естественото желание за оцеляване, отхвърляйки любопитство на учения. Но сега, тъкмо сега усетих, че ще успеем в благородната си мисия само ако предварително разберем какво ни очаква там, благодарение на подсказаното от комплекса Сваямбанат.
Въодушевен, отново заизкачвах стълбите по хълма. Без да обръщам внимание на маймуните, подплашени от Рафаел Юсупов, трескаво разсъждавах за малките ступи с пирамидални форми. Защо не бях в състояние едновременно да анализирам всички ступи от комплекса. Охладих ентусиазма си и започнах от основния, онзи, който според мен символизираше свещената планина. После изследвах подред останалите, а те не бяха малко. В онзи миг дори не можех да си представя, че съвсем скоро и пак тук ще видя „машината“, с която древните са създали Града на боговете. С каква цел древните са построили Града на боговете? И… колкото и странно да е, някъде из лабиринта на подсъзнанието ми витаеше красивата дума — матрица.
На върха на хълма, като си поех дъх и се поразходих сред туристите, открих и момчетата.
— Хайде, шефе, омръзна ни да те чакаме! Тъкмо си тръгвахме. Да не се е случило нещо? — избоботи Селиверстов.
— Всичко е наред. Не ми обръщайте внимание, аз ще се поразходя още малко. Хрумна ми нещо.
Озъртах се наоколо, куполът, върху който стои основният ступа? — мислех си аз, докато го разглеждах. — Вероятно, след като е полукълбо, символизира… Земята. А четиристенът над купола с нарисуваните очи? Той по-скоро е… Вара, където според нашата хипотеза е бил клониран човекът от съвременната пета раса и където по всяка вероятност и досега се намират великите лемурийци, чиито очи са върху четиристена.
А стъпаловидният конус над него? Изглежда е самата планина — по-скоро изкуствената пирамидална конструкция на Кайлас. Наистина на снимките свещената планина прилича на стъпаловиден конус! А накрайникът над него? Какво символизира той?
Тогава, през 1999 година, не успях да открия отговор. Едва през 2001 година, след като прочетох книгата на Мелхиседек Друнвало „Древната тайна на цветето на живота“, се появи напълно приемливо обяснение за ролята на накрайника. Ето защо ще цитирам пасажи от книгата. Преди това обаче бих искал да кажа няколко думи за автора.
Един ден американецът Друнвало по време на медитация усетил, че пред него се явил човек на име Тот. Необичайният посетител заявил, че живее в друго пространствено измерение и започнал да му разказва историята на Земята. Друнвало си водел подробни записки. Така се родила книгата, до такава степен изобилстваща с факти и схеми, че не е възможно да е плод на измислица — ничия фантазия не е в състояние да ги съчини. Но дори всезнаещият Тот признал, че не разполага с цялата истина, че тя е известна само на сфинкса.
Друнвало пише следното:
„Великата пирамида (Хеопс) има на върха плоска повърхност с площ около 24 квадратни фута (приблизително 7,3 кв. м). Тя е площадка за кацане на един особен кораб, който съществува на Земята. …Според думите на Тот на дълбочина около миля под сфинкса е разположена обширна стая с плосък под и таван. Вътре се намира най-древният, изкуствено създаден обект — кръгъл, с форма на диск, с плоска горна и долна страна. Необичаен е, понеже обвивката му е с дебелина само от 3 до 5 атома. Върху горната и долната повърхност има особена шарка.