Кралица на въздух и мрак [bg]

Кристина погледна към шатрата. Кийрън беше прав — все още беше празна. Къде беше принц Обан? Сред съвкупяващите се двойки в тревата? Отново поеха през поляната. Разноцветни лица изникваха от мъглата пред Кристина, разкривени в гримаси, веднъж дори й се стори, че зърва Мануел, и си спомни как Ема беше принудена да види баща си последния път, когато бяха тук. Потрепери и когато отново погледна, изобщо не беше Мануел, а елф с тялото на мъж и лицето на мъдра стара котка с примигващи златни очи.

— Нещо за пиене, лейди и господа? Пиво, което да ви охлади след танците? — каза елфът с котешко лице с мек, гукащ глас.

Кристина зяпна, връхлетяна от спомен. Марк й беше купил питие от този елф на веселието, където беше отишла с него. И тогава елфът държеше същия златен поднос с чаши върху него. Дори оръфаният му едуардиански костюм беше същият.

— Нищо за пиене, Том Тилдръм, кралю на котките. — Гласът на Кийрън беше остър, но очевидно познаваше елфа котка. — Трябва да открием кортеж на светлите елфи. Можеш да спечелиш няколко монети, ако ни заведеш до пътя.

Том изсъска ниско.

— Закъснели сте. Кортежът на кралицата мина оттук преди час.

Марк изруга и отметна качулката си назад. Кристина дори не можа да се изненада, че обикновено благият Марк ругае, имаше чувството, че в гърдите й беше зейнала дупка. Ема. Ема и Джулс.

— Дай ми нещо за пиене, Том — каза Марк и грабна чаша рубиненочервена течност от подноса.

Кийрън протегна възпиращо ръка.

— Марк! Знаеш, че не бива!

— Това е просто плодов сок — каза Марк, без да откъсва очи от Кристина.

Тя се изчерви и извърна поглед, докато той пресушаваше чашата. Миг по-късно се свлече на земята, а очите му се извъртяха назад.

— Марк! — ахна Кристина, хвърляйки се на земята до него.

Несъмнено беше в безсъзнание, но също така несъмнено дишаше. Всъщност похъркваше леко.

— Но това бе само плодов сок! — възмути се тя.

— Обичам да предлагам голям избор от напитки — каза Том.

Кийрън коленичи до Кристина. Качулката му беше паднала назад и Кристина видя тревогата върху лицето му, докато докосваше леко гърдите на Марк. Калните петна върху бузите му караха очите му да изпъкват.

— Том Тилдръм — каза с обтегнат глас. — Тук не е безопасно.

— Не и за вас, защото синовете на Тъмния крал са се вкопчили за гърлата като котки — отвърна Том Тилдръм, разкривайки за миг острите си резци.

— Значи, разбираш защо трябва да ни отведеш до пътя — каза Кийрън.

— И ако не го направя?

Кийрън се изправи на крака и въпреки мръсното му лице, от него се излъчваше властна заплаха.

— Тогава ще издърпам опашката ти, докато не завиеш от болка.

Том Тилдръм изсъска, а Кийрън и Кристина се наведоха и вдигнаха Марк помежду си.

— Елате с мен тогава и побързайте, преди принц Обан да е видял. Няма да му хареса, че ти помагам, принц Кийрън. Изобщо няма да му хареса.