Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Ах, виждам, че леля ти Беатрикс те е учила на оклумантика. Какви мисли се опитваш да скриеш от господаря си, Драко?
— Нищо не се опитвам да крия от него, просто не искам ти да се ровиш в главата ми! — Хари притисна ухото си още по-силно към ключалката…
Какво караше Малфой до говори на Снейп по този начин, на Снейп, към когото винаги бе показвал такъв респект, дори симпатия?
— Значи затова се опитваш да ме избягваш цял срок? Страх те е било от намесата ми? Нали ти е ясно, че всеки друг, който не се появил в офиса ми, когато съм го извикал неколкократно, Драко…
— Ами накажи ме, де! Докладвай ме на Дъмбълдор! — прихна Малфой.
Последва още една пауза. След това Снейп каза:
— Много добре знаеш, че няма да направя нито едно от двете.
— Ами тогава престани да ми казваш да идвам в офиса ти!
— Изслушай ме. — каза Снейп с толкова тих глас, че Хари трябваше да притисне ухо към ключалката, за да чува. — Опитвам се да ти помогна. Заклех се пред майка ти да те пазя. Дадох Ненарушимата клетва Драко…
— Ами изглежда, ще се наложи да я нарушиш, защото не ми трябва защитата ти! Това е моя задача, той я възложи на мен и аз ще я изпълня. Имам план и той ще сработи, само отнема малко повече време, отколкото мислех.
— Какъв е този твой план?
— Не е твоя работа!
— Ако ми кажеш какво ще правиш, бих могъл да ти помогна…
— Имам помощта, която искам, мерси. Не съм сам!
— Тази вечер определено беше сам, което беше глупаво до крайност, да обикаляш коридорите, без надзор или подкрепа, това са елементарни грешки…
— Щях да взема Краб и Гойл с мен, ако не ги беше наказал!
— Не викай! — скара му се Снейп, тъй като гласът на Малфой значително се беше повишил. — Ако приятелчетата ти Краб и Гойл искат да си вземат изпита по Защита срещу Черните Изкуства, ще трябва да поработят по-усилено, отколкото го правят напос…
— Какво значение има това? — попита Малфой. — Защита срещу Тъмните Изкуства — това е просто една шега, нали така? Все едно някой от нас се нуждае от Защита от Тъмните Изкуства…
— Това е дело, критично важно за успеха ни, Драко! — каза Снейп — Къде си мислиш, че щях да съм през всичките тези години, ако не знаех какво да правя? Сега ме изслушай! Невнимателен си, мотаеш се наоколо през нощта, хващат те и ако разчиташ на помощници като Краб и Гойл…
— Не са само те, и други са на моя страна, по-добри от тях!
— А защо не ми се довериш, аз мога да…
— Знам какво си намислил! Искаш да ми откраднеш славата!
Настъпи нова пауза, а след това Снейп студено каза:
— Говориш като дете. Много добре разбирам, че залавянето и затварянето на баща ти те е разстроило, но…
Хари имаше само секунда, за да отскочи. Той чу стъпките на Малфой от другата страна на вратата и се отдръпна на пода в момента, в който вратата се отвори. Малфой изхвърча по коридора, покрай отворената врата на офиса на Слагхорн и изчезна от поглед в далечния край. Едва смеейки да се поеме дъх, Хари остана неподвижен на земята, а Снейп бавно излезе от класната стая. С непроницаемо изражение той се запъти към партито. Хари остана на пода, скрит под мантията, а умът му галопираше.
16. Много мразовита Коледа
— И Снейп му предлагаше помощ? Сигурен си, че му предлагаше да му помогне?
— Ако ме попиташ още веднъж, — каза Хари, — ще ти пъхна тази брюкселска зелка…
— Аз само да проверя! — каза Рон. Те стояха сами до кухненската мивка в „Хралупата“ и белеха планина от брюкселско зеле за г-жа Уизли. Зад прозореца пред тях валеше сняг.
— Да, Снейп му предлагаше помощ! — каза Хари. — Той каза, че бил обещал на майката на Малфой да го закриля, че бил направил някакъв Ненарушим оброк или нещо такова…
— Ненарушим обет? — каза слисан Рон. — Не, не може да бъде… Сигурен ли си?
— Да, сигурен съм. — каза Хари. — Защо, какво значи това?
— Ами, никой не може да наруши един Ненарушим обет…
— Колко странно, аз се сетих сам за същото. А какво става, ако го нарушиш?
— Умираш. — каза просто Рон. — Фред и Джордж се опитаха да ме накарат да направя един, когато бях около петгодишен. Почти го направих, с Фред се държахме за ръце и тъй нататък, когато татко ни хвана. Той откачи. — каза Рон с проблясващ, зареян в миналото поглед. — Единственият път, когато съм видял татко да се ядоса колкото мама; Фред счита, че оттогава левият му бут вече не е същият.
— Добре де, можеш да прескочиш левия бут на Фред…
— Моля? — чу се гласът на Фред и двамата близнаци влязоха в кухнята. — Ааах, Джордж, виж това. Те използват ножове и тъй нататък. Погледни ги.
— Ще навърша седемнайсет след два и половина месеца. — каза нацупено Рон. — и тогава ще мога да правя това с магия!