Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Гони гномите също бяха объркани. Те неспокойно пристъпваха от крак на крак, въртяха подобните си на порове лица наляво и надясно да доловят някаква миризма, която да им е позната. Не успяваха да открият и започнаха да си шушнат предпазливо.
Бен с усилие откъсна очи от замъка и внимателно започна да се оглежда за нещо, което да му подскаже какъв е неговият произход и предназначение. В началото не забеляза нищо, освен джунглата и мъглата.
После забеляза гарвана.
Той бе кацнал на клона на едно дърво, няколко десетки метра встрани от тях. Крилата му бяха свити, очите — вперени насреща им. Това беше същият гарван с лъскавите му черни пера и бяло на главата. Бен се загледа в него. Не можеше да обясни защо, но вътрешно бе уверен, че гарванът разбира какво става. Тази птица го дразнеше като седеше така кротко, сякаш изчакваше да види каква ще бъде следващата им стъпка.
— Да вървим — обърна се той към останалите и тръгна по пътеката нагоре.
Те предпазливо се заизкачваха и замъкът се издигна по близо пред тях. Не изчезна, както Бен бе очаквал. По-скоро започна да изглежда по-страшен и суров, когато протърканите му камъни започнаха да се забелязват по-отблизо и започна да се чува как вятърът свисти сред кулите и крепостните валове. Сега Редицата се предвождаше от Бен, следван от Уилоу. Гномите бяха останали назад, хванали се с лапички за панталоните на Бен. Те надничаха зад краката му със съсредоточени космати лица. По каменната пътека прошумоляваха сухи листа и клони. Топлината на джунглата бе отстъпила на тукашния хлад.
Входът на замъка зейна пред тях като черна, яма с метални зъби. Всичко отвъд него бе обгърнато в мрак, като в непроницаем саван. Бен забави крачка пред вратите и предпазливо надникна в мрака. Успя да различи нещо като двор с няколко разпръснати маси и пейки, редица почернели стълбове и продънен от времето трон, покрит с прах и паяжини. Отвъд това не се виждаше нищо.
Той отново пое напред, останалите след него. Минаха под сянката на решетката и влязоха в двора. Той бе обширен, неподдържан и пуст, стъпките им глухо отекваха в тишината.
Бяха стигнали насред двора, когато Бен забеляза гарвана. Успял бе някакси да ги изпревари. Седеше на трона и гледаше право в него. Той забави ход и спря.
Гарванът примигна и изведнъж стана кървавочервен.
— Нощната сянка! — предупредително прошепна Уилоу.
Гарванът започна да се преобразява, да се уголемява в мрака, блещукайки в алена светлина. Сянката, която хвърляше върху трона, започна да се надига като развързан призрак. Почернелите стълбове запламтяха и започнаха да горят, в мрака избухна светлина. Гони гномите бяха онемели от страх, втурнаха се обратно през вратите на замъка и изчезнаха. Уилоу бе застанала до Бен и стискаше ръката му, сякаш това беше спасителната сламка, за да не се удави. Бен наблюдаваше как гарванът се преобразява в нещо още по-мрачно и изведнъж се побоя, че е направил ужасна грешка.
Алената аура изчезна и остана само светлината от огньовете, запалени на металните стълбове. Гарванът то нямаше. Нощната сянка седеше върху разбития трон.
— Добре дошъл в Дълбокия свлек, велики могъщи кралю — поздрави тя с глас, който беше по-скоро тих съсък.
Не беше такава, каквато Бен бе очаквал. Тя дори не изглеждаше много като вещица — макар да нямаше съмнение, че е. Бе висока, със заострени черти, с бледа безупречна кожа, с гарвановочерна коса и само един бял кичур насред челото. Не беше нито съвсем млада, нито съвсем стара, на средна възраст. В чертите й имаше нещо отвъд всякаква възраст. Тя приличаше на мраморна статуя, сътворена от някой художник, която би надживяла поколения. Бен не знаеше какъв е бил творецът, който е създал вещицата — дали бог или дявол — но несъмнено бе вложил голям творчески порив. Нощната сянка бе поразителна жена.
Тя се изправи и черната й роба се надипли около високото й тънко тяло. Слезе от трона и спря, на десетина крачки пред Бен и Уилоу.
— Ти си по-решителен, отколкото може да се предположи за един претендент, магията не те плаши, както очаквах. Дали защото си глупав или просто си безразсъден?
Бен бе съсредоточил цялото си внимание.
— Защото съм решителен — отвърна той. — Не съм дошъл в Дълбокия свлек, за да бъда уплашен.
— Толкова по-зле за теб — — прошепна тя и алените й очи станаха зелени. — Никога не съм обичала кралете на Ландовър, а това се отнася и за теб. Не ме интересува дали си от друг свят, нито защо си дошъл. Ако очакваш нещо от мен, ти си глупак. Нямам желание нищо да давам.