Магическо кралство за продан. Продадено
- Автор: Брукс Терри
- Серия: magic kingdom of landover #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Магическо кралство за продан. Продадено». Краткое содержание книги:
Тогава героят разбира, че кралската власт не може да се купи — тя се завоюва. И поема из своята страна, която не е нито в реалността, нито във вълшебния свят, а някъде по средата, за да обедини враждуващите си поданици: от нищожните гони-гноми до могъщите лордове от Зеленоречието, от вещицата Нощна сянка до ефирните речни създания. Предстоят му ужасяващи битки, смайващи разкрития, влудяващи съмнения. И една огромна загадка — кой е рицарят Паладин, защитаващ от памтивека кралете на Ландовър? Всички победи ще се окажат напразни, ако не успее да отговори на този въпрос. А времето тече бързо…
Бен отмести поглед.
— Ами сега? — попита той другите.
— Има пътека, по която да продължим, ваше величество — отвърна Филип.
— Пътека през блатото — съгласи се Сот.
Те се заклатушкаха напред покрай брега. Подобните им на пор лица бяха вдигнати, така че да душат въздуха. Бен и Уилоу бавно поеха подир тях. След около трийсетина метра гномите се обърнаха към блатото и започнаха да го прекосяват. На това място то не изглеждаше по-различно, отколкото другаде, но явно имаше твърда почва под краката им, защото те уверено вървяха няколко минути. Бен отново погледна гарвана, той продължаваше да ги наблюдава.
— Не ставай параноичен — промърмори си той. Навлязоха по-надълбоко в джунглата. Не след дълго Филип и Сот изведнъж се възбудиха. Бен бързо се спусна напред и установи, че гномите бяха открили леговището на горски мишки и ги бяха подгонили. Филип пропълзя по корем сред гъсталака, плъзна се безшумно като змия и излезе с един от клетите плъхове в ръка. Той му откъсна главата и подаде тялото на Сот. Бен изкриви лице, срита Сот в гърба и ядосано им заповяда да продължат, но споменът за обезглавения плъх не го напускаше.
Той забрави за плъха, когато се изправиха пред плет от къпини. Къпините бяха над пет метра високи и се простираха надалеч, като се смесваха с дърветата и лианите на гората. Бен и сега погледна към Уилоу.
— И къпините са реални — потвърди тя. Филип и Сот продължаваха да душат въздуха, обиколиха напред-назад около стената и най-сетне свърнаха вдясно. Изминаха около петнайсетина метра, когато Бен съзря гарвана. Той ги гледаше, стъпил върху живия плет от къпини, току над тях, навел глава надолу. Проницателните му очи бяха впити в Бен. Той веднага отвърна на погледа му и можеше да се закълне, че птицата му намигна.
— Оттук, ваше величество — извика Филип.
— Проход, ваше величество — обяви Сот. Гномите се промъкнаха през къпините, сякаш те не съществуваха, и Бен и Уилоу ги последваха. Къпините се отдръпнаха съвсем естествено. Бен се изправи от другата страна и погледна назад. Гарванът го нямаше.
Още няколко пъти забеляза този гарван по дървета и пънове. Наблюдаваше ги безмълвен със загадъчните си очи. Не го видя никога да лети, нито да грачи. Веднъж попита Уилоу дали и тя го вижда — защото не беше сигурен дали и това не е илюзия. Тя отвърна, че го вижда, но не знае какво прави там.
— Това изглежда е единствената птица в пропастта — колебливо забеляза той.
Тя кимна.
— Може би принадлежи на Нощната сянка.
Това не бе много окуражителна мисъл, но нямаше какво да се прави и Бен просто трябваше да я прогони. Джунглата бе започнала да оредява. Стволовете, клоните и лианите отстъпваха пред малки полянки, над които висеше мъгла като ниски облаци. Пред тях небето леко бе започнало да просветлява и джунглата изглежда беше към своя край, ала не се забелязваха изобщо склоновете на пропастта, както би могло да се очаква. И Дълбокият свлек изглеждаше безкраен, както му се бе сторило в самото начало.
— Можете ли да ми кажете къде сме и колко далеч сме стигнали? — попита той останалите, но те само безмълвно поклатиха глави.
Тогава джунглата изведнъж свърши и четиримата спътници се озоваха пред прага на замък, който изглеждаше гигантски в сравнение с всичко, което Бен някога си бе представял или виждал. Замъкът се издигаше пред него като планина, кулите му се виеха в облаците и мъглата, тъй че се скриваха от погледа, стените му се сливаха с далечния хоризонт на множество мили разстояние. Кулички, бойници, парапети и крепостни валове бяха конструирани едни над други с главозамайваща геометрична подредба. А всичко това бе толкова обширно, че можеше да побере цял град в каменната си черупка. Беше разположен върху обширно плато, което се издигаше над гъстата джунгла. Застлана с камъни пътека водеше от мястото, където бяха застанали, до отворените врати на замъка и вдигнатите решетки.
Бен се загледа в този замък, невярвайки на очите си. Инстинктът му говореше, че нищо не би могло да бъде толкова огромно, нищо не би могло да има такива чудовищни размери. Сигурно беше илюзия — магически трик, както виденията от пропастта и нещата, които им се бяха изпречили на пътя.
— Какво е това, Уилоу? — пророни той, като прекъсна размишленията си и изумлението можеше да се усети в гласа му.
— Не зная, Бен — тя стоеше до него и сама не сваляше поглед от чудовищния замък. Бавно поклати глава. — Не разбирам. Това не е илюзия, Бен, но в същото време е. Тук действа някаква магия, но това, което виждаме, се дължи само донякъде на магията.