Онова, което не ме убива
- Автор: Лагеркранс Давид
- Серия: Millennium #4
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-673-6
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Онова, което не ме убива». Краткое содержание книги:
Внимание, финалът е отворен!
— Кой?
— Ще ти разкажа каквото знам — каза Микаел, макар да не знаеше какво щеше или какво би трябвало да разкаже. — Само че най-напред трябва да се обадя по телефона.
— Не, не, първо ще говориш с нас. Трябва да обявим общонационално издирване.
— Говори с онази жена там, казва се Улрика Франсен. Тя знае повече. Тя е очевидец и дори разполага с някакво описание на извършителя. Аз самият пристигнах едва десет минути по-късно.
— Ами онзи, дето е спасил момчето?
— Онази, която го е спасила. Улрика Франсен разполага и с нейното описание. Сега обаче ще трябва да ме извините…
— Как така изобщо си подозирал, че нещо ще се случи тук? — изсъска Соня Мудиг с неочаквана ярост. — По радиото казаха, че си се обадил в централата за спешни повиквания още преди да бъдат произведени изстрели.
— Подсказаха ми.
— Кой?
Микаел си пое дълбоко дъх и погледна Соня право в очите с цялата твърдост, на която беше способен.
— Независимо какви простотии са публикували в днешните вестници, аз наистина искам да ви сътруднича всячески, поне доколкото ми е възможно. Знаете това, надявам се.
— Винаги съм ти имала доверие, Микаел, сега за първи път започвам да се съмнявам в теб — отвърна Соня.
— Окей, уважавам искреността ти, в такъв случай обаче и вие ще трябва да уважите моята — аз също не питая доверие към вас. Има сериозно изтичане на информация, схванали сте го, нали? Иначе това тук нямаше да се случи — каза той, сочейки безжизненото тяло на Торкел Линден.
— Вярно е. Шибана работа — вметна Бублански.
— Та така, сега ще се обадя — заяви Микаел и пое нагоре по улицата, за да може да говори необезпокоявано.
Така и не позвъни. Реши, че е време сериозно да се замисли за сигурността на вестника, ето защо съобщи на Бублански и Мудиг, че за съжаление, се налага начаса да отиде в редакцията, но разбира се, ще бъде на тяхно разположение, независимо кога ще им потрябва. Тогава, за свое собствено удивление, Соня го сграбчи за ръката.
— Първо трябва да ни разкажеш откъде си знаел, че нещо ще се случи — настоя тя.
— За жалост, ще трябва да се позова на защитата на информаторите — отвърна Микаел с измъчена усмивка.
След това си повика такси и пое към редакцията, потънал в мисли. За по-сложни ИТ решения от известно време насам „Милениум“ ползваше услугите на консултантската фирма „Тек Сорс“, банда млади момичета, които им помагаха бързо и ефективно. Сега обаче не искаше да ги замесва. Не му се щеше и да ангажира Кристер Малм, макар той да беше най-просветен по ИТ въпросите в редакцията. Затова пък се сети за Андрей. Той вече бе замесен в историята, при това и невероятно го биваше с компютрите. Микаел реши да го попита и си обеща да се бори момчето да получи назначение веднага щом с Ерика разнищеха тази афера.
Утрото на Ерика беше кошмарно още преди изстрелите на „Свеавеген“ и това несъмнено се дължеше на проклетата статия от ТТ — онази, която в някаква степен бе продължение на старите нападки срещу Микаел. За пореден път всички завистливи и недоразвити душички бяха излезли от дупките си и плюеха из туитър, по електронната поща и в полетата за коментари онлайн, като този път се бе включила и расистката паплач, очевидно защото в „Милениум“ от години насам се обявяваха против всяка форма на ксенофобия и расизъм.
По-лошото обаче бе това, че за всички в редакцията ставаше все по-трудно да си вършат работата. Хората сякаш ставаха не толкова склонни да предоставят информация на вестника. Освен това се разнасяше упорит слух, че главният прокурор Рикард Екстрьом подготвял обиск на редакцията. Ерика Бергер не вярваше особено. Обиск на вестник си беше сериозна работа, особено с оглед на защитата на източниците.
Тя обаче беше съгласна с Кристер Малм — създаваше се настроение срещу вестника и дори юристи и разумни люде биха могли да повярват в разпространяваните клевети. Тъкмо размишляваше какъв ответен огън би могла да открие, когато Микаел прекрачи прага на редакцията. За нейно учудване не пожела да говори с нея. Отиде право при Андрей Зандер и го заведе в нейния кабинет, където тя ги последва след малко.
Когато влезе, Андрей изглеждаше напрегнат и съсредоточен. Ерика успя да прихване думата PGP21. Знаеше какво е това от курса по ИТ сигурност и забеляза, че Андрей си води записки в един тефтер. После, без дори да я погледне, той хукна към лаптопа на Микаел в редакционната зала.
— За какво беше това? — попита тя.
Микаел ѝ разказа шепнешком. Ерика се разтревожи. Беше почти неспособна да асимилира информацията. На Микаел му се наложи да я повтори няколко пъти.
21
Pretty Good Privacy (англ.) — криптираща и декриптираща компютърна програма, която предоставя криптографска защита на личните данни, както и удостоверяване на автентичността при комуникация. — Б.пр.