Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— Напомни ми, кои други предмети изучаваш, Хари? — попита Слагхорн.
— Защита срещу Тъмните изкуства, Вълшебство, Трансфигурация, Билкология…
— Накратко, всички предмети, задължителни за Аврор. — каза Снейп със слаба усмивка.
— Ами да, с това искам да се занимавам. — предизвикателно отговори Хари.
— От теб ще излезе велик Аврор! — провикна се Слагхорн.
— Не мисля, че трябва да ставаш Аврор, Хари. — неочаквано се намеси Луна. Всички я погледнаха. — Аврорите са част от Конспирацията Развалени зъби. Мислех, че всички знаят за това. Искат да подкопаят Министерството на Магията отвътре, като използват комбинация от Тъмна магия и инфекция по венците.
Половината от медовината на Хари му влезе в кривото гърло, когато се задави от смях. Заслужаваше си да доведе Луна, дори само заради този момент. Кашляйки, добре наквасен, но усмихнат, той видя нещо, което го зарадва още повече. Към тях се приближаваше Аргус Филч и влачеше Драко Малфой за ухото.
— Професор Слагхорн. — каза Филч с хриптене, през стисната челюст, а в изпъкналите му очи гореше маниакален огън. — Открих това момче да се крие в коридора на горния етаж. Твърди, че е поканен на партито ви и че е закъснял. Пратили ли сте му покана?
Малфой се изтръгна от хватката на Филч, като изглеждаше побеснял.
— Добре де, не съм поканен! — ядосано каза той. — Опитвах се да вляза без покана, доволен ли си сега?
— Не, не съм! — каза Филч, което беше много странно твърдение, на фона на радостта на лицето му. — Имаш сериозен проблем, да знаеш! Не каза ли директорът, че нощните разходки са забранени, освен ако имате разрешение, не каза ли, а?!
— Всичко е наред Аргус, всичко е наред. — каза Слагхорн, махайки с ръка към него. — Коледа е и не е престъпление да искаш да отидеш на парти. Само в този случай, ще забравим за наказанието. Можеш да останеш, Драко.
Изражението на вбесено разочарование на лицето на Филч беше лесно предвидимо. Защо обаче, зачуди се Хари, Малфой изглеждаше почти също толкова нещастен? И защо Снейп гледаше Малфой, едновременно ядосан и… възможно ли беше… мъничко уплашен?
Но почти преди Хари да успее да осъзнае това, което беше видял, Филч се обърна и се повлече навън, като си мърмореше под нос. Малфой беше изобразил на лицето си усмивка и благодареше на Слагхорн за щедростта му, а лицето на Снейп беше отново неразгадаемо.
— Няма нищо, няма нищо. — махна Слагхорн, отклонявайки благодарностите на Малфой — В крайна сметка, познавах дядо ти…
— Той винаги говореше много топло за Вас, сър. — бързо отвърна Малфой. — Казваше, че сте най-големият майстор на отвари, който е срещал…
Хари се втренчи в Малфой. Не умилкването беше това, което го заинтригува. Беше виждал Малфой доста често да се подмазва на Снейп. Заинтригува го фактът, че Малфой изглеждаше болен. Хари виждаше Малфой за пръв път от много време. Сега Малфой имаше тъмни сенки под очите, а кожата му определено имаше сивкав оттенък.
— Искам да ти кажа нещо, Драко. — внезапно каза Снейп.
— Е хайде, Сивиръс. — разхълца се отново Слагхорн. — Коледа е, не бъди твърде строг…
— Аз съм Глава на Домът му и ще реша колко строг, или наопаки да бъда — рязко отсече Снейп. — Последвай ме, Драко.
Двамата тръгнаха със Снейп начело. Малфой изглеждаше сърдит. Хари се поколеба за момент, а после каза:
— Ще се върна след малко, Луна… ъ-ъ-ъ… тоалетната.
— Добре. — весело отговори тя и докато се отдалечаваше, на него му се счу, че поднови разговорът за Конспирацията на Развалените зъби с Професор Трелони, която изглеждаше истински заинтересована.
Веднага щом напусна партито, той извади Мантията Невидимка и се наметна, тъй като коридорът беше съвсем празен. По-трудната част беше да открие Драко и Малфой. Хари се затича по коридора, а звукът от стъпките му се заглушаваше от шума на музиката и високите разговори в офисът на Слагхорн. Може би Снейп беше завел Малфой в офиса си в тъмниците… Хари притискаше ухо към вратите на класните стаи, докато накрая с вълнение се наведе да погледне през ключалката на последната класна стая в коридора, и чу гласове.
— Не можеш да си позволиш да правиш грешки Драко, защото ако те изключат…
— Нямам нищо общо с това, ясно?
— Надявам се, да ми казваш истината, защото беше изпълнено непохватно и глупаво. Вече те подозират, че си замесен.
— Кой ме подозира? — ядно попита Драко. — За последен път, не съм бил аз, ясно? Тази Бел трябва да има врагове, за които никой не знае, не ме гледай така! Знам какво правиш, не съм глупав, но няма да стане, мога да те спра!
Настъпи пауза, а после Снейп тихо каза: