Хари Потър и Нечистокръвния принц
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Л. Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и Нечистокръвния принц». Краткое содержание книги:
— О, току-що избягах… имах предвид оставих Кормак. — каза тя — Под имела. — добави, докато Хари я гледаше въпросително.
— Явно това, че дойде с него, свърши работа. — строго каза той.
— Мислех, че това ще подразни Рон. — хладнокръвно отговори Хърваяни. — Двоумях се, дали да не поканя Захариъс Смит, но реших, че като цяло…
— Обмисляла си Захариъс Смит?! — шокирано попита Хари.
— Да, обмислях го и ми се иска да бях избрала него. Пред Маклагън, Грауп изглежда джентълмен. Да идем там, ще можем да го виждаме, ако се приближи, толкова е висок…
Тримата си запробиваха път към другия край на стаята и твърде късно видяха, че там, сама, стои Професор Трелони.
— Здравейте. — любезно каза Луна.
— Добър вечер, скъпа моя. — отговори Професор Трелони, вглеждайки се в Луна с известна трудност. Хари отново долови миризмата на шери за готвене. — Напоследък не съм те виждала в часовете си…
— Не, тази година съм при Фирензи… — каза Луна.
— А да, разбира се. — каза Професор Трелони с гневно, пиянско хихикане. — Или Добин, както аз предпочитам да го наричам. Бихте решили, че сега, след като се върнах, Професор Дъмбълдор можеше да се отърве от коня, нали така? Но не… поделихме си класовете… Това е обида, честно казано, обида. Знаете ли… — Професор Трелони изглеждаше твърде пийнала, за да разпознае Хари.
Под прикритието на яростните й критики към Фирензи, Хари се примъкна до Хърмаяни и каза:
— Дай да изясним нещо. Имаш ли намерение да кажеш на Рон, че си се намесила по време на пробите за пазач?
Хрмаяни вдигна вежди.
— Наистина ли мислиш, че ще падна толкова ниско?
Хари я изгледа проницателно.
— Хърмаяни, щом можеш да поканиш Маклагън…
— Това е друго. — с достойнство каза Хърмаяни. — Не планирам да казвам на Рон нищо за това, което се е или не се е случило по време на пробите за пазач.
— Хубаво. — пламенно каза Хари. — Защото той просто ще се разпадне и ще загубим следващия мач…
— Куидич! — гневно възкликна Хърмаяни. — Вас момчетата само за това ли ви е грижа? Кормак не ме попита нищичко за мен самата, не, само ми се разправяше за „Стоте велики спасявания на Кормак Маклагън“, от момента, в който… о не, идва!
И тя избяга толкова бързо, все едно се магипортира. В единия момент беше там, а в следващия се промъкна между две кикотещи се вещици и изчезна.
— Да си виждал Хърмаяни? — попита Маклагън като си проби път през навалицата.
— Не, съжалявам. — отговори Хари и бързо се обърна, за да се присъедини към разговорът на Луна, забравяйки за секунда с кого говори тя.
— Хари Потър! — каза Професор Трелони с дълбок, вибриращ глас, като го забеляза за пръв път.
— О, здравейте. — вяло поздрави Хари.
— Скъпо мое момче! — каза тя с много поверителен шепот — Слуховете! Историите! Избраният! Аз, естествено знаех много отдавна… Поличбите бяха все лоши, Хари… Но защо не се върна в часовете по Пророкуване? Най-вече за теб този предмет е от изключително значение!
— Ах, Сибил, всички си мислим, че нашият предмет е най-важен! — каза висок глас и Професор Слагхорн се появи от другата страна на Професор Трелони. Лицето му беше много зачервено, кадифената му шапка беше леко килната, в едната ръка държеше чаша медовина, а в другата огромно парче пай с кайма.
— Не мисля, че някога съм виждал на някой друг толкова естествено да му се отдава приготвянето на отвари. — добави той поглеждайки Хари с нежни, но кръвясали очи. — Действа по инстинкт, разбирате ли — точно като майка си! Имал съм само няколко ученика с такива способности, това мога да Ви кажа, Сибил, дори и Сивиръс… — и за ужас на Хари, Слагхорн протегна ръка и като че ли извади Снейп от нищото.
— Стига си се крил и ела при нас, Сивиръс! — изхълца Слагхорн щастливо. — Точно говорех за изключителните дарби на Хари при приготвянето на отвари! И на теб трябва да отдам дължимото, разбира се, ти си му бил учител пет години!
Хванат като в капан, от ръката на Слагхорн около раменете му, Снейп погледна надолу към Хари, тъмните му очи се стесниха.
— Странно, аз никога не съм имал впечатлението, че съм успял да науча Потър на каквото и да е.
— Ами тогава, това явно е естествена дарба! — извика Слагхорн — Трябваше да видиш какво ми представи при първият ни урок. Пресушаването на Живата Смърт — никога не съм имал ученик, който да се справи по-добре при първият си опит и не мисля, че дори ти, Сивиръс…
— Наистина ли? — тихо попита Снейп, а очите му се забиваха във Хари, който се почувства определено разтревожен. Последното нещо, което искаше, беше да накара Снейп да се заинтересува от новопридобитата му гениалност по Отвари.